Откъде трябва да започна разговора за етническите партии

или за това как в сутрешните блокове се нароиха последователите на Ориана Фалачи

Вече трети ден в най-гледаните български електронни медии шества един доста привлекателен за зрителите жанр – интервюто разпит. За неизкушените от занаята, ще кажа, той става популярен покрай серия интервюта със световно известни личности, направени от покойната италианска журналистка Ориана Фалачи. Пръв се зае да възкресява жанра Величко Конакчиев в „Неделя 150”, последваха го водещите на сутрешните блокове – Виктор Николов, Николай Бареков, Милен Цветков, Лора Крумова. За разлика от италианската журнали­стика, разпитвала аятолах Хомейни, Фидел Кастро и Дън Сяопин, българските и колеги нямаха пред себе си известна личност. Примерно Бойко Борисов, президента Първанов, Ахмед Доган или дори вицепремиера Цветан Цветанов.­ Под унищожителния им огън бе Али Юзеров, сравнително млад, добре говорещ български език, неособено обръгнал на медии, собственик на фирма за хладилни инсталации и работодател на 25 работници. Най-вероятно вече разследван от ДАНС в качеството му на инициатор на заплашващия националната сигурност Мюсюлман-демократичен съюз.

И ето че днес сутринта жанрът, интервюто-разпит бе изведено на нови висоти. В сутрешния блок на Нова телевизия. Ключовият момент в прострелното интервю с Али Юзеир бе настояването на Милен Цветков да бъде посочено поне едно нарушение на правата на личността на етнически турци у нас. Изпълнен с предчувствие за тържество, почти горд от това, че живее и говори в демократична страна, водещият настойчиво повтаряше въпроса. Толкова пъти колко бе необходимо да си припомня една картинка от преди на двайсет години. Времето, когато моите довчерашни колеги бе засипваха с в конкретни въпроси – да им покажа поне един безработен, или пък работник с нарушени трудови права или дори да им кажа процентът на безработицата в Народна република България.* Нали не си мислите, че съм отговорил ? По-точно, че са ме оставили да отговоря.

Ами така е. Конкретиката, т.е. паметникът на незнайния турски воин, искането за промяна на Констицията, ятаганът на стената, показван на няколко пъти от оператора на Бареков, дремещите ислямски клетки в мозъчето на Яне всичко това е далеч, далеч по-вълнуващо.

Например от това, че не Али Юзеиров, а Вежди Рашидов пръв заговори за страха, който властва в кърджалийските села и за поразиите тъдява, сътворени от ДПС. От

това, че няма работа в местната администрация за българските турци, ако не носят в джоба си партийния билет на Движението. Че никой от тях не може развие по-сериозен бизнес без благословията на Меди. Че тъкмо краищата в които живеят тези наши сънародници са най-изостанали, с най-лоша инфраструктура и най-голяма безработица.

Сигурно ще ми кажете отговорността за всичко това носи ДПС, но аз няма да ви повярвам. Ако искате да знаете защо влезте в сайта на парламента и ми намерете сред останалите парламентарно представени партии поне един български турчин. Ше почерпя, ако назовете името му.

И нека от тук да започне разговора за това що е етническа партия и има ли почва у нас.

­* Разбира се в качеството му на активист на прохождащия и дори нерегистриран профсъюз „Подкрепа”