(публикувано в dnes-bg.org )
В зората на демокрацията, през далечната 1992 година, една сутрин от 
всички вестници изгря снимката на икономическия министър Иван Пушкаров заедно с новоизлюпения бизнесмен от Етрополе Христо Христов. Както си му е редът, първата приватизационна сделка у нас бе полята с шампанско, което по-късно се оказа обиновен ябълков оцет. По причина, че етрополската фирма не внесе парите в специално откритата сметка. Това, разбира се, не навреди на участниците в търга. Напротив. Дори беше един вид легитимация за фирмите, участвали в него. Включително за Андон Николов, станал по-късно директор на „168 часа” ООД.
Двайсет години по-късно нещата изглеждат другояче. Политиката вече е професионална, чуждестранните инвестиции, макар и понамалели, все още се измерват с милиарди лева годишно. Министрите трудно влизат в елементарни капани.
Но въпреки това, поредният гаф е налице.
Тези дни, на закрито заседание, депутатите приеха доклада за дейността на ДАНС. Те разкритикуваха агенцията заради слаб кадрови потенциал и правни неуредици. Дали имат моралното право е друг въпрос. Не за друго, а защото тъкмо народните представители са формулира твърде неточното правило, че ДАНС е „специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защитата на националната сигурност.” Казвам неточно, тъй като същите функции в тази област имат и други служби, като например НРС и военното разузнаване.