Задава се поредната бъркотия на тихия фронт

Или защо правителството не следва заложеното в Стратегията за национална сигурност

Тези дни, на закрито заседание, депутатите приеха доклада за дейността на ДАНС. Те разкритикуваха агенцията заради слаб кадрови потенциал и правни неуредици. Дали имат моралното право е друг въпрос. Не за друго, а защото тъкмо народните представители са формулира твърде неточното правило, че ДАНС е „специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защитата на националната сигурност.” Казвам неточно, тъй като същите функции в тази област имат и други служби, като например НРС и военното разузнаване.
И докато депутатите обсъждат доклада, правителството вече стартира реформата. Тази седмица на неговия сайт бе качен за обществено обсъждане новият проект за Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност на Република България. Инициативата е похвална, защото не е честа практика да бъде подлаган на обществено обсъждане нормативен акт в в тази деликатна област. И дейности, за които данъкоплатците плащат без да имат възможности да надникнат в тях.

Камо ли да потърсят отчет за начинът, по който се разходват бюджетните средства.
За да си съставим мнение за проекта, разбира се, трябва да сме чели Стратегията за национална сигурност, която миналата година бе гласувана в Народното събрание. Там параметрите на понятието национална сигурност, както и секторните политики, са ясно определени. Като цяло понятието е интегрално и съдържа в себе управлението на рискове в редица сфери – военни, социални, екологични, икономически, енергийни, правови , въшна политика и пр.
Първото, което прави впечатление в проекта е амбицията на кабинетът да покрие целият диапазон от рискове, очертан в Стратегията. От друга страна, обаче и с просто око се вижда, че акцентът е най-вече и преди всичко върху отбранителната политика, силовите ведомства и специалните служби. Съставът на Съвета сигурност към МС и неговите членове, също говори за това, че в действителност обект на координация ще бъдат преди секторът за сигурност, в тесния смисъл на понятието. Той се свежда до ръководителите на три министерства – МВР, МО и това на финсите. Членове на Съвета са още ръководителите на НРС, ДАНС, НСО, служба „. Отсъстват, например министърът на икономиката, енергетиката и туризма, както и този на външните работи. Макар, например енергийната сигурност да е много важен елемент от Стратегията.
Тъкмо това противоречие между амбицията за пълно покритие на системата от една страна и стеснения състав – от друга, правят закона ни рак ни риба. Той не е нито закон за управление на системата за национална сигурност, нито пък е нормативен акт, който третира само разузнавателната общност.
Разбира се, тази изначална грешка, може да струва скъпо на данъкоплатците. Скупчването на едно място на министерства, на техни съставни служби, с други специални служби на различно подчинение е гаранция, че законът няма да работи.
Практиката в съвременна Европа ясно показва две тенденции. Първата е стремеж към интегриране на специалните служи в разузнавателна общност и обособяване на нарочна структура за координация. С цел да бъдат избягнати ведомствените ограничения, бюрокрацията и тромавите процедури при обмен на информацията между службите, подчинени на различни министерства или директно на правителството. Дотолкова, доколкото днешните разузнавателни служби по природа са информационни, начините и скоростта на придвижване на информацията е решаваща за тяхната ефикасност. Втората е стремеж за стратегическо управление на рисковете чрез консултативни органи, изнесени на високите равнища. Като оперативното управление бива оставяно на отговорните за това министерства и ведомства.
Пример за второто би могъл действащият понастоящем Консултативен съвет за национална сигурност към президента.
Амбицията на правителството да обедини и двата подхода в законопроекта са обречени.
То очевидно не желае да погледне на запад от нас и към другит източноевропейски страни, с които градим заедно сигурност и налагаме стандарти, каквито изисква от нас членството в НАТО и в ЕС. Там са отдали преди всичко необходимото значение на специалните служби, независимо коя в какво ведомство са намира. Свързали ги в обща институционализирана общност, която ефективно координира оценките на рисковете и своите действия. Намерили са начин да ги превърнат в интерфейс и навътре, към тях самите и навън към потребителите на разузнавателната информация и оправомищените да противодействат ефекасно на непосредствените заплахи.. Така е във Франция, така е във Великобритания, така е в Полша, където има специален член на правителството, чиято задача е координацията на службите за сигурност, така е в повечето източноевропейски страни.
Не е трудно да се предположи, че след приемането на новия закон нещата ще продължат по старому. Сиреч на принципа всяка коза за свой крак с всичките рискове, произтичащи о тведомствените тежнения сред специалните служби, а понякога и понякога и от откровени търкания и мъртво вълнение под повърхността. Към това трябва да прибавим и неясните регламенти за самите служби., за което типичен пример е ДАНС. Не само с некоректното определение на неговата основна функция, но също така и с разнородните дейности вътре Агенцията, които отдавна разбалансират системата.
Не на последно място, ще продължи да играе роля един ключов фактор – крехкият контрол или направо отсъствието на такъв върху специалните служби. Що се отнася до гражданите, в законопроекта е налице поредната покана за танц. В член 17 на документа, те са изведени като най-важен фактор за контрол върху системата за национална сигурност. Наред с Народното събрание и Министерския съвет.
Но това е така да се каже в кръга на шегата.
Не само, заради това, че по според законопроекта заседанията за Съвета за сигурност по правило ще бъдат закрити.