За най-прекия път към умното и интелигентно управление

Предварителни бележки по една дискусия

Днес на „Славянска” 6 продължава дискусията на Зелените „Да върнем държавата на гражданите”. Този път темата е местната власт. За съжаление по нея в българското общество дебат няма. Нито пък е имало, когато и да е било през годините на прехода. Ето защо инициативата на Зелените заслужава поздравления. Не за друго а защото поемат риск да срещнат неразбиране и дори прозявки сред аудиторията.
Причината за това неразбиране е струва ми се в това, че въпросът се поставя, така да се каже в положителен смисъл – дайте да дадем! Дайте да дадем власт на гражданите, като формираме второ ниво на местно самоуправление, казват периодично десните партиите. Аргументите са главно в посока на засилване на самостоятелността на местната власт и поемането от регионите на отговорността за собственото им развитие. Нямам нищо против подобни аргументи. Но кой знае защо те не намират достатъчно обществена подкрепа. Никой не иска властта, т.е. това овластяване на гражданите, което идва от правото им да се самоуправляват. И вниманието на обществото си остава фокусирано най-вече върху кабинета и народното представителство.
Има, обаче и друг подход. Щом искаме да върнем властта на гражданите, значи някога и по накакъв начин и дори в някакъв обем, тя е била отнета. Ако искате да знаете как е станало погледнете тук. Както е известно една е реакцията на човек, който очаква подарък или повишение в службата, а съвсем друга на онзи, комуто са отнели несправедливо собствеността. Обърнем ли нещата по този начин, със сигурност, ще погледнем по съвсем другояче на така наречената фискална централизация или по-точно джобните, които ни дава правителството, за да сме част от семейството,т.е. да следваме патриархалния ред. За разлика от семейството, обаче в държавата няма кръвни връзки. И по тази причина, централизацията и обезластяването са средство за разпределение и преразпределение. А разпределението и преразпределението, особено в прекомерния си вид пък е непресъхващ извор на корупция и дори формен грабеж.
На запад от нас, където на гражданите е признато правото на пълнолетие и съответно на отделяне от „семейството”, нещата изглеждат доста различно. Местните общности се разпореждат изцяло с местните ресурси и не получават джобни от правителството, а сами заработват своите доходи. Отнетата власт от правителството се връща под формата на по-малко централни регулации, по ефективна администрация, повече разнообразие в местните управленски практитка и в крайна сметка благоденствие, което не биха могли да родят и най-детайлните национални стратегии за регионално развитие. Ето защо, аз мисля, че който иска утре у нас да има малко и умно правителство, то първо трябва да посегне към голямата и неразумно упражнявана власт от днешното управление. Отнемането на власт от правителството е здравословна мярка и за самото него. Защото, ако си представите, че следвайки европейските модели отнемем от правителството, онова, което не му е дадено да върши и го прехвърлим самоуправляващите се регионални власти – общини и области, то картинката би изглеждала по следния начин: парламентът би бил разтоварен от много несвойствени задължения, например да урежда детайлно неща, които регионите биха могли да си уредят сами. В този случаи вече е напълно оправдано и предложението за ограничаване на народното представителство, примерно до 120 депутати и дневният ред на българското правителство ще се промени съществено, и министрите нямат да отделят повече от половината си време да се занимават с предоставяне на концесии от местно значение, ремонти на второ и третокласни пътища,продажби и прехвърляне на имоти, уреждане на спорове между общини и пр. и пр. При това положение е много вероятно някой да се досети, че:
-- не ни трябват поотделно МВР и МРРБ, а едно Министерство на вътрешните работи и регионалното развитие.
-- голяма част от централната администрация подлежи на съкращение, тъй като най-вероятно регионите ще поемат съществена част от функциите по отношение на образование, здравеопазване, транспорт, а защо не и обществен ред и пр.
-- съдебната система би би била далеч по ефективна във всички свои фунции, ако съдилищата имат насреща си изпълнителната власт по целия вертикал.
Защото, съгласете се какво значи окръжен съд и каква е логиката да разпростреш съдебната власт в даден географски район, съществуващ само и единствено, за да бъде осъществявана държавната власт и и координацията на подразделенията на министерствата и ведомствата, обслужващи група общини.
Така обърнати нещата може би ще ни доведат да простичкия извод, че и в политиката като в природата няма празно. Властта не се губи и не изчезва в пространството, тя просто преминава от едни в други ръце. Ето защо, местното управление, овластяването на гражданите, не е нищо друго освен отнемането на власт от правителството , от бюрокрацията. Искам да кажа, че когато младите викат на площада „Спрете да крадете! България е наша!” трябва да са наясно, че и това е един от начините да ги спрем.