Реформи с бинокъл

или за това как една изоставена реформа предрешава всички останали

Тези дни директорите на общинските и частни болници в България изпратиха декларация до­ премиера. Сред исканията са им: среда на честна конкуренция, отмяна на изискването за двама специалисти по клинична пътека, увеличаване на бюджета на Здравната каса, премахване на делегираните бюджети. Човек може да разбере техният проблем. Обидно е в 21 век едно правителство да преценява в коя част на страна кой и по какъв начин да получава здравните услуги, за които си плаща. Но борбата на лекарите е обречена. По две причини. Първата е факторът Здравна каса, посредством която болниците, дори частните, са по-същество подразделения на Министерството на здравеопазването.

Вторият е, че дори да бъде прамахнат монопола на Здравната каса, здравната политика и регуциите в това отношение ще останат монопол на централната власт, поради липса на местна. А както е известно централната власт няма навик да прави разграничение между ландшафта, населеността, инфраструктурата и рисковете примерно от една страна в София и Софийско и от друга страна – Кърджалиско и Смолянско.

Искам да кажа, че когато правителството, респективно министърът на здравоопазването размишляват как да изглеждат здравните услуги в Ивайловград, пациентите в Петрич, Каварна, Димово, Девин и.т.н. трябва да проявят необходимото търпение. Да дойде и техния ред, разбира се. Последното спокойно можем да отнесем, разбира се и към сферата на образованието.

................

Днес в „Неделя 150” министър Плевнелиев, покрай темата за магистрала „Тракия” и еврофондовете изведнъж се досети, че досети, че отговаря и за регионалното развитие. Новината, която съобщи той е, че в Съветът за регионално развитие вече замислят децентрализация и съответно второ ниво на местно самоуправление. Тъкмо да си помисля, че кабинетът е решил е най-сетне да обвърже децентрализацията с останалите реформи, както пише в стратегията и министърът се уточни, че става дума за деконцентрация на десетина вида публични услуги, които понастоящем се извършват от министерствата. Ако човек отвори сайтът на Съветът за децентрализация, всичко си идва на мястото. Кабинетът не само възнамерява, но и твърдо следва стратегията на правителството на Станишев, в която основната работа е поверена на централната власт. В нея има една точка, в която пише: „Засилване на координиращите функции на областните съвети за развитие”. Вие чували ли сте за такива съвети ? Кой знае защо вместо тях по проблемите на образованието и на здравоопазването си говорят най-вече съответните министри.

Мисля, че най-ярък пример за безпощността на правителството е проблемът с регионалните депа за битови отпадъци, за които специално бяха изградени сдружения по Закона за юридически лица с нестопанска цел. И ако все си представим, че нещата с доизграждането на депата макар и със забавяне и може би санкции от Европа ще минат благополучно, един господ знае, как примерно десетина общини ще съгласуват усилията си /и данъчната политика, разбира се/, за да поддържат и дори да реинвестират в развитието на депата.

-----------------

Впрочем отдавнашния проблем с недостига на субсидиарност и скупчената в столицата огромна българска администрация има своя най-.пряк израз в оповестеното тези дни изследване на Института за пазарна икономиката. Според него българските граждани ще работят до 1 юни единствено и само за да си платят данъците към държавата. Преобладаващата част от тези данъци са пряко за издръжка на администрацията или пък за услуги, с чието преразпределяне се занимава отново тя. Най-странното е, че тази скъпа и най-често отдалечена от мястото на проблема, администрация е незаменима.

Поне, докато в България не дойде на власт една проевропейска партия, за която Европа на регионите не е просто лозунг, а начин споделяне на отговорностите.
­И за управлението, и за реформите.