Начин да не се изгубим в превода на казаното от премиера

Днес всекидневникът „24 часа” публикува интервю с българския министър-председ­ател Бойко Борисов­. Няма как още в самото начало човек да не отбележи два прелюбопитни факта. Първият е, че вестникът пуска срещу премиера не главен редактор, не коментатор, не редактор, а репортер. Общо взето непозната практика в европейския печат. Вторият, който може и обяснява и предното недоразумение е, че Бойко Борисов е кум на интервюиращата го репортерка Кристина Кръстева. Но да оставим този въпрос на пиарите на новия министър-председател. Далеч по-важното е с какво се занимава той в дните след избора му. Можем да пропуснем неизбежните в този случай назначения във висшата администрация. Те са важни, както ще се убедим по-нататък, но далеч по-важното е друго: четейки интервюто няма начин да не забележим, че премиерът е взел присърце много, даже прекалено много задачи. И по тази причина половината от текста е отчет за свършеното /включително и в общината/, а другата -- уверения, че няма да има политическа чистка и че държавата ще полага грижи за всеки свой гражданин. В интерес на истината не ми се случвало досега да прочета интервю с български премиер с толкова много конкретика и дори отхвърлена работа. По странен начин съдбата на новия премиер вече е здраво преплетена с акропола в Яйлата, с бъдещата многофункционална зала в столицата, с дерето преминаващо в центъра на наскоро наводнения Добрич,с трансплантациите на жизнено важни органи на най-вероятно хиляди чакащи български граждани, с идването на „Формула -1” у нас, със строежа на Метрото и пр. и пр.

Със сигурност българският премиер кипи от енергия и човек наистина може да се изгуби в превода на фактите, с които той ни затрупва. Ако искате да не ви случи това – върнете се най-добре към написаното и казаното по време на предизборната кампания на политическа партия ГЕРБ. Направите ли го вече имате ключа към превода на интервюто. Например на сърцераздителната история със сестрата на Илиана Йотова и шеф на Здравната каса. В интервюто премиерът казва, че я извикал и и казал: „Госпожо, вършете си работата спокойно. Това, че имате сестра партийка, която ми е политически опонент не ви прави нито с привилегии нито с пасив за мен.”

Най-вероятно госпожата вече e спокойна. Но едва ли същото спокойствие ще сполети българските граждани, най-вече в качеството им на пациенти. Защото не вярвам Румяна Тодорова да тръгне да бори монопола на Здравната каса у нас, изпълнявайки намеренията в програмата на ГЕРБ. Съвсем други неща пише в нейната кандидатска писмена работа, озаглавена съвсем красноречиво „Дейности на НЗОК за осигуряване на стабилност и устойчивост на системата за задължително здравно осигуряване".

Ами това е положението. Някога трябваше да четем между редовете, за да разберем какво искат да ни кажат партийните величия. Днес май ще трябва да вземем ситото и да тръскаме думите, докато остане онова, което не е искал да каже високопоставеният политик.