Пактът за финансова стабилност или какво има под миндера на финансовия министър

Ето, че и Симеон Дянков бързо отвикна от презокеанските странности и навлезе дълбоко в българските финансови реалности. Конституционните промени, които предлага финансовия ни министър издават финансово чистофайничество. Онова чистофайничество, което може би сте виждали през втората половина на миналия век по селските къщи – всичко лъснато, така свети, но не дай боже да надникнеш под миндера и почваш да кихаш като слънчасал козел.

Ето, например точка първа – преразпределителната роля на правителсвото да не надхвърля 37 процента от БВП. Добре, процентът не е лош. Но, ако надникнем под миндера на финансиста, буквално ни връхлита облак от над девет милиарда трансфери, сума по-голяма дори разходите на правителството.

Зад трансферите, разбира стои нереформираната ни осигурителна система с растящите всяка година дефиците. Плюс резултатите от напредващата фискална децентрализация.
Вземате втората точка – максимално допустимия дефицит – 3 процента. Този път няма нужда да се навеждате – ясно е кой произвежда най-големите дефицити, т.е. отново нереформираните осигурителни системи.
Отивате на третата точка – преките данъци да се променят само с квалифицирано мнозинство -- две трети от народните представители. Навеждате се отново и ако имате добро зрение може да видите трошица от пицата на министъра – 0,9 процента данъчни приходи на общините отново спрямо БВП..Като знаем, че в повечето страни от ЕС този процент е от 20 до 50 и нагоре, ясно е, на какво равнище ще е стабилността. И най-важното – за кого..
Та така стоят нещата в излъсканата ни по европейски държава. Само не надничайте под миндера, за да не ви удари в носа миризмата на чесън, на „Тройной”* и на милиционерска фуражка.
--------------------
* „Тройной” – любим съветски одеколон на текезесарската и дребната градска партийна номенклатура през 60-те на миналия век.