Етос и етнос

Вземи образованието, удари науката! Това си мисля тези дни, когато дебатът в тази посока май отново ще ни се стовари на главите. Ето, например в деня, в който заместник-министър Коджабашиева си тръгна, заради гаф с децата от малцинствата, доц. Илона Томова от Института за населението и човека, мъдро се произнася на страниците на „Трут” *, че ние християните сме виновни за помашкия етнос. И завършва още по-мъдро, че ако в тези райони има засилени инвестиции и работа, това ще доведе до промяна на идентичността и до приобщаване. Няма как при такава постановка на нещата, на човек да не му полазят тръпки по гърба. И да не съжали, например, че не живее в страна, в която различието е ценност, и именно самоидентификацията е в основата на приобщаването.
Впрочем, ако има нещо, с което етносите в България, включително и титулният, както казват социолозите, са онеправдани – това е именно достъпът и качеството на образованието. Нищо добро не чака едно поколение, в която и да е европейска държавата, когато общественото образование е функция преди всичко на държавата, а не местните общности /общините/.
Питам се дали още има европейска държава, в която министърът да определя еднолично държавните изисквания по общообразователна и професионална подготовка? Или пък да назначава директорите на училищата по четирите краища на страната! И с какво е заслужил такова отношение българския етнос, примерно в Котел, Карлово и Калофер, дето от Царство България насам не помнят да са си назначавали директорите на училищата?
-----
* Така биха се изразили малцината привърженици на фонетичния правопис, между, които е и авторът