Вие сте тук
Десницата и достиженията на правото на Българската общност
или за това как партиите от ЕНП отново се разминаха с гражданите
Днес бях на форума на партиите от ЕНП в зала № 6 на НДК. Имам една добра и една лоша новина от там.
Добрата е, че в Третия сектор вече са наясно какво трябва да се оправя в държавата ни. Потвърди го още в началото Иво Прокопиев като акцентира в изказването си върху съдебната власт и административния капацитет. Подкрепи го и Георги Ганев. Нещо повече, в края на изказването си ескспертът от Центъра за либерални стратегии прояви искренно любопитство какво мислят по въпроса ДСБ, СДС и ГЕРБ.
Лошата новина е, че партиите не удовлетвориха любопиството на гражданите, представени от неправителствени изследователски центрове, съсловни организации и синдикати. От ГЕРБ бодро развиха интересна теза за нездравословния икономическия растеж, напомпан преди всичко от търговията с недвижими имоти. Ал. Божков изведе като трите най-важни приоритета за бъдещото управление като: реформа в публичните финанси, децентрализация, здравната и пенсионната реформа. Наско Атанасов очерта ясно мрачната картина в сектора за сигурност и изведе като основен проблем необходимостта от нови кадри в системата. Васил Георгиев, експерт от СДС наблегна върху правоприлагането и необходимостта от взаимодействие с европейските специализирани служби, като например Интерпол. Няма лошо всеки да си каже що ще прави един ден във властта. Лощото е, че актуалния въпрос днес е не какво ще се правим във властта, а какво ще правим със самата нея.
На фона на цялата разнопосочност и бих казал невнятност неочаквано човешки прозвуча изказването на моя някогашен приятел от Стара Загора – Константин Тренчев. Човекът сложи ръка сърцето си и каза, че все още не са се сбъднали мечтите му от началото на 90-те. Мисля си дали пък няма да се сбъднат по-скоро, синдикалният лидер вземе та напусне тристранката, скъса със стария си приятел Ахмед Доган и изтегли цялото си кралско войнство, добре пласирано на всички равнище в системата за социално сътрудничество ?
Но думата ми все пак беше за десницата. За десницата, която все не успява да даде смислен отговор на това какво ще да направи, щото законът да не е на страната на силния, а правителството да се занимава само с онова, което не е по силите на гражданите.
Впрочем вместо тях представителят на ЕНП Елиар Брок го каза доста ясно: ЕС и европейското единство е основана на ценности и права и правовата държава е условие, залегнало още в чл.2 на Договора. И, че ако не го изпълняваме, ще последват предпазните клаузи.
Дано някой ден десните лидери схванат, че освен за властата, ще трябва да се преборят и за правото. Този път не за достиженията на правото на ЕС, а на собственото ни, българско право на общност.
Днес бях на форума на партиите от ЕНП в зала № 6 на НДК. Имам една добра и една лоша новина от там.
Добрата е, че в Третия сектор вече са наясно какво трябва да се оправя в държавата ни. Потвърди го още в началото Иво Прокопиев като акцентира в изказването си върху съдебната власт и административния капацитет. Подкрепи го и Георги Ганев. Нещо повече, в края на изказването си ескспертът от Центъра за либерални стратегии прояви искренно любопитство какво мислят по въпроса ДСБ, СДС и ГЕРБ.
Лошата новина е, че партиите не удовлетвориха любопиството на гражданите, представени от неправителствени изследователски центрове, съсловни организации и синдикати. От ГЕРБ бодро развиха интересна теза за нездравословния икономическия растеж, напомпан преди всичко от търговията с недвижими имоти. Ал. Божков изведе като трите най-важни приоритета за бъдещото управление като: реформа в публичните финанси, децентрализация, здравната и пенсионната реформа. Наско Атанасов очерта ясно мрачната картина в сектора за сигурност и изведе като основен проблем необходимостта от нови кадри в системата. Васил Георгиев, експерт от СДС наблегна върху правоприлагането и необходимостта от взаимодействие с европейските специализирани служби, като например Интерпол. Няма лошо всеки да си каже що ще прави един ден във властта. Лощото е, че актуалния въпрос днес е не какво ще се правим във властта, а какво ще правим със самата нея.
На фона на цялата разнопосочност и бих казал невнятност неочаквано човешки прозвуча изказването на моя някогашен приятел от Стара Загора – Константин Тренчев. Човекът сложи ръка сърцето си и каза, че все още не са се сбъднали мечтите му от началото на 90-те. Мисля си дали пък няма да се сбъднат по-скоро, синдикалният лидер вземе та напусне тристранката, скъса със стария си приятел Ахмед Доган и изтегли цялото си кралско войнство, добре пласирано на всички равнище в системата за социално сътрудничество ?
Но думата ми все пак беше за десницата. За десницата, която все не успява да даде смислен отговор на това какво ще да направи, щото законът да не е на страната на силния, а правителството да се занимава само с онова, което не е по силите на гражданите.
Впрочем вместо тях представителят на ЕНП Елиар Брок го каза доста ясно: ЕС и европейското единство е основана на ценности и права и правовата държава е условие, залегнало още в чл.2 на Договора. И, че ако не го изпълняваме, ще последват предпазните клаузи.
Дано някой ден десните лидери схванат, че освен за властата, ще трябва да се преборят и за правото. Този път не за достиженията на правото на ЕС, а на собственото ни, българско право на общност.