Вие сте тук
Странната коалиция ІІ
Или защо правителството е само част от проблема
Както обещах в предишния постинг, днес трябва кажа кой, кога, как и по какъв начин обезвласти българските граждани. Веднъж и завинаги. Съзнавам, че звучи твърде нескромно и че обещавам едва ли не криминално четиво. Още повече, че и престъплението и участниците са отдавна известни. Насън да го бутнете нашия съгражданин ще ви разкаже историята в едри щрихи. Ще ви каже, че някога в далечната 90-та се е появила отгледаната опозиция, че на Кръглата маса са се разбрали за всичко – за приватизацията, за изборите, за бъдещите правителства, едва ли не и за днешното ни членство в ЕС. Разбира се, далеч съм от мисълта за някаква грандиозна конспирация и въобще не съм привърженик на конспиративните теории, включително и световните. Но виж, в българската, червената конспирация, съм убеден.
Репортаж почти от мястото и времето на събитието
Та простете за нескромността, но бях свидетел, дори очевидец на престъплението.? Но не бях сам. Свидетели и очевидци бяха мнозина от бившите и дори настоящи лидери на СДС и ДСБ. Ето защо, въпреки нескромността ми изпитвам и известно неудобство.
Например пред Иван Костов, лидерът на БСП, комуто днес трябва да припомням какво се е случило. Включително и това, че не положи подписът си под Конституцията и беше част от 39-те. Включително и твърде показателното му оценка в едно негово интервю от 2000 година: „Конституцията даде такова направление на демократичния процес, което беше напълно изгодно за БСП. Гарантира безнаказаност за извършените престъпления до 1990 г. И голяма свобада за разграбване на държавната собственост от висшия партиен и административенапарат. Накрая отслаби силно възможностите да се управлява процеса на прехода и той да се извърши бързо.” ?
Както виждате съвсем ясна оценка на политическата ни система, към която няма как да не се присъединя. Но с една малка добавка: Конституцията и уредбата на съдебната власт в нея гарантира безнаказаност за извършените престъпления не само до 1990 година. Тя прави това твърде успешно и днес.
Как се обезвластяват граждани
Но как става обезвластяването на гражданите ? Веднъж и завинаги. Има два начина: Единият -- въоръжен преврат с помощта на Съветската армия, а другият -- фалшифициране на избори. Но не на избори за обикновено, а на избори за учредително народно събрание. На първото му казваме комунизъм, на второ перестройка.
В първия случай, отстъпваме правата си на една партия, във втория на повече от една. В първия случая ни бият и дори убиват, във втория не. В първия ненавиждаме, но мълчим и търпим, във втория я караме на остатъчна благодарност, както казват руснаците: „Не ни бият – мерси!.
Но това са едрите щрихи. В детайли обезвластяването е по конкретно. Преди всичко и най-вече поемаме грижата, така че макар да има много партии – понятието власт да е в единствено число. За целта провъзгласяваме парламентарна република вместо, например правова държава. След като веднъж сме осигурили върховенството на една от власттите, вече сме гарантирали веднъж и завинаги, че която и да партия или коалиция да вземе парламентарното мнозинство, ще има контрол и върху трите власти. Най-накрая, за да не стане някой сакатлък отказваме рефендум, на който гражданите, т.е. суверенът да си каже окончателната дума.
Но има и още по-конкретни детайли. И първият е, че преди всичко и най-вече трябва властите да се разделят, така че никоя от тях да не може да упражнява в пълна степен компетенциите си и съответно да бъде независима от другите. Как става това ? Първо се заемаме със съдебната власт, както би казал Павел Попандов и популярната си рубрика домашен майтор. И преди всичко събираме на едно място вълъкът и агнето. Сиреч, обвинителят, който е страна в процеса и съдията, който е независим. Добавяме и остатъка – полицейското следствие и така се ражда следователят-магистрат. Забъркваме всичко това и го наричаме съдебна система. И така, в условията на крайно различни и дори противоположни интереси в съдебната власт, ловим риба в мътна вода. Или по-точно контролираме изцяло движението на рибата в мътната вода. С тази операция осъществяваме и стратегическите и тактическите интереси на партията-строител на държавата. От една страна установяваме вечен контрол над съдебната власт, от друга даряваме с имунитет и несменяемост бившите следователи от бившата ДС, сума ти прокурори, натопени в така наречения възродителен процес и ред други известни деяния. Заедно с това постигаме и заветната цел: преграждаме веднъж завинаги стремежа на опозицията да настоява за възмездие, т.е. за ефективни присъди за престъпленията срещу българските граждани по време на комунистическия режим.
Но къде е обезвластяването на гражданите, може би ще запитате след тази кратка историческа справка ? Лесно можете да получите отговора, но не от мене.
Нещо като тест, но не за европейски, а за български граждани
Попитайте десетките хиляди репресирани от комунистическия режим или техните деца има ли възмездие за убийците и мъчителите.
Попитайте се защо няма съдебно дело за едно криминално престъпление на комунистическия режим като например убийството на писателя Георги Марков. Но не днес, а след няколко дни, т.е. на 7 септември 2008, когато са навършват 30 години и съответно давността за поръчителите и извършителите
Попитайте майката на сестри Белнейски има ли справедливост за нея и за нейното семество.
Попитайте някой нормален собственик на фирма какво мисли за търговете за обществени поръчки и може ли в честна конкуренция да спечели, заради по-ниска цена и по-високо качество на продукта ? Попитай го още колко му струва да се пази сам от нелоялни контрахенти, ако не може да разчита на нормален и бърз процес, така че да си върне загубеното.
Попитайте гражданите, чиито пари изгоряха с фалитите на банки през 1996 година има ли възмездие за тези, които ги ограбиха ?
Попитайте жителите на крайморското крайбрежие кое по-здраво – бетонът, налят в нацвъканите по брега замъци или закона, т.е. съдебната власт ?
Попитайте европейските граждани, с чиито пари Людмил Стойков купува стари машини ? Попитайте и българските, защото половината пари са от от нашия бюджет ?
Попитайте най-накрая себе си какво общо имате вие с магистратите. След като нито вие ги избирате, нито това правят вашите представители в законодателната власт.
Може ли да сме европейски, преди да сме станали български граждани
Ако правилно сте си отговорили на въпросите, най-вероятно няма да имате необходимото самочувствие на български гражданин, камо ли на европейски.
Защото изводът е от ясен по-ясен: ние, българите, много отдавна сме разделени на две категории. Едните могат или нямат скрупули да си купят правосъдие, а другите не могат или имат скрупули да направят същото. Както се казва едните са над закона, другите не могат да се ползват от предимствата на закона. Едните можем да наречем лоши, а другите добри. Но качеството гражданин, както знаем не зависи от това дали сме лоши или добри, бедни или богати, депутите или не. Дали сме граждани или не зависи само от това дали сме равни пред закона.
Хайде сега, сложете си значката „Аз съм европеец” и идете да подпишете заповедта за уволнение на кабинета.
Впрочем сигурно и аз я подпиша. Но с омерзение. Както често ми се случва през последните години. И с пълното съзнание, че това не решава проблема. Защо ли ? Ами защото правителството съществува за да ни защити от престъпниците, а пък Конституцията – за да ни защити от самото правителство.. Както казва една мъдра американка – Айн Ранд ?
Нямам основание да не и вярвам.
--------------------------------------------------------
? Авторът бе народен представител от парламентарната група на СДС във Великото народно събрание и по волята на своите избиратели напусна парламента и не подписа действащата Конституция на Република България
? „Протестът на 39-те”, София 2000 г., съставители: Ирен Рибарева, Вяра Николова, интервю с Иван Костов, министър в правителството на Димитър Попов и народен представител във Великото народно събрание, неподписал действащата Конституция на Република България
? В случая правителство е употребено от авторката в едно от значенията му, а именно -- управление.