Три акцента от изминалата седмица

За оттегчението на главния прокурор, безпътицата на СДС и мераците на вътрешното ведомство ­

Съдебната власт у нас, както знаем не е независима. Ерго, корупционният скандал във Висшия съдебен съвет не е паднал от небето. Ако някой си мисли, че съдебната власт е парцелирана просто така, с хаотични действия от страна на партии, групировки и индивидуални играчи, просто не е в час. Истината е, че никой не би могъл да постигне желания резултат без поддръжката на основните играчи на терена: президента или правителството, т.е. управляващите. Ето защо никак не бе случаен отказът на ВСС да приеме 57-те мерки на кабинета в областта на съдебната реформа. И до ден днешен документът не е публикуван на сайта на висшия съдебен орган. Едва ли е била самоинициатива и острата декларация на висшите магистрати,­ насочена недвусмислено срещу изпълнителната власт. Не бе случайна, разбира се, и репликата на правосъдния министър за евентуално предсрочно прекратяване на мандата ни висшия съдебен клир.

Тъкмо в този контекст е и корупционния скандал във ВСС и оставките на тримата негови членове. Човек няма как да не забележи оттегчението на главния прокурор Борис Велчев в публичните му изявления по повод скандала. И това е напълно разбираемо с оглед на проблемите на неговия патрон -- президента.

Може да се каже, че в това неявно преборване, изпълнителната власт има известно предимство. И това са най-вече специалните служби: още неоторизираната от закона, но вече действаща ГДБОП и ДАНС. Най-вероятно машината вече се върти в желаната посока. И резултат, т.е. нови скандали, със сигурност ще има.

Не е без своите шансове и президента. Първо, защото има на своя страна най-сериозния играч в съдебната система – прокуратурата.. Второ, поради липсата на кой знае какви ангажименти за разлика от изпълнителната власт, изправена пред реалностите на икономическата криза и тежки решения в края на годината.

С оставките на тримата магистрати, казано на спортен език правителството вече има игрово предимство. Проблемът е в това, че мачът е така да се каже тренировъчен, т.е. извън официалната програма, заявена при посещението на премиера Борисов в Брюксел. А от там, както знаем чакат официални действия на правителството и дори 57 попадения в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията.

----------------------------------

Някак незабележимо мина на първо четене една промените в допълнителните разпоредби на законопроекта за МВР. Съгласно параграф 69 се изменя Закона за националния архивен фонд така че вътрешното ведомство да съхранява за постоянно архива от оперативно-издирвателната дейност на всички свои структури. С това право се ползват още 7 други институти като например Народната библиотека „Св. Кирил и Методий”, Националния институт за паметниците за културата, Българска национална филмотека, БНР, БНТ и др. На какво основание вътрешното ведомство се нарежда до Народната библиотека, най-добре знаят бившите полицаи Борисов и Цветанов, съответно премиер и вицепремиер. Тези, които са цивилни – изследователи, журналисти или пък просто граждани ще трябва да чакат пред тежките порти на министерството. И съответно да минават през инструкцията на министерството, предвиждаща „жесткая”, какта казват руснаците процедура на достъп до архива.

Със сигурност декласифицираната информация от оперативно-.издирвателния архив ще да е доста интересна, щом МВР се грижи така добре за нея. Там например са архивите от оперативно-издирвателната дейност по редица интересни дела от началото на прехода, включително и тези за пирадимите, за банковата и за зърнената криза. Като знаем навикът на бившата ДС да повдига криминални обвинения срещу опоненти на режима, не е трудно колко безценен материал има в архивите за изследователите на близкото ни минало. Сигурно е там е следственото дело срещу моя милост от пролетта на 1989-та. За злоупотреба с държавни средства в качеството ми на ръководител на кръжок по журналистика в кърджалийското читалите „Авицена”. Но то едва ли ще бъде толкова интересно за изследователите, колкото делата на българските турци, които бяха съдени по криминални обвинения и съответно изпращани Белене.

------------

На конференцията на СДС лидерът на партията говори изключително и само за собствената си партия. При това с непостижим оптимизъм без дори да намекне за истинските проблеми на сините. И с това даде възможност на „момчетата” по сполучливия израз на Методи Андреев да изпълзят от землянките на дълбоко укритата столична организация. От трибуната всички те попадаха пред камерите и касетофоните на журналистите. И на фона на пустословието в залата, думите им звучаха, ако не убедително, то поне логично. Но това е малкият проблем. Все пак младият лидер има своите шансове да спечели отново срещу всеизвестната софийска клиентела. По-големият, и струва ми се нерешим проблем е, че той самият не е наясно каква е от тук нататък посоката. И това се вижда ясно в резолюцията, приета на конференцията. Приоритетите на една от партиите в най-бедната и най-корумпирана държава в Европа са икономически растеж, отговорно правителство и силни общини.

Звучи като подигравка, наистина. Като подигравка на фона на това, което става в съдебната система, на рецидивите в МВР, на неясните намерения на кабинета в сферите на здравеопазването и образованието. Най-странно звучи посланието за „силни общини”, като се има предвид, че предизборната платформа на Синята коалиция бе единствената, в която бе разписана радикална реформа в местното самоуправление.

От това „силни общини” най-доволен би трябвало да бъде Владо Кисьов, един от опонентите на Мартин Димитров. Само преди няколко дни с решение на правителството Владо бе определен за един от представителите на България в Комитета за регионите. Каквито в България, разбира се няма.

Та ставаше дума за посоката. Или по-точно за принципите, без които нея я няма.­