Дебатът за съдебната реформа: един деликатен и един още по-деликатен въпрос

Днес България на гражданите провежда кръгла маса и дискусия върху проблемите в съдебната власт. Не успях да отида, но пък симпатизирам на активността на партията в тази посока. Дори, ако ме питате самият факт, че някой поставя въпроса за структурна реформа в съдебната система е достатъчeн, за да бъде подкрепен.
Не се и съмнявам, че новата партия ще направи компетентна и точна оценка на това защо не се случват реформите в правосъдието и вътрешния ред. Ако съдя по дневния ред, най-сетне ще се говори и за реформа в прокуратурата, която някак си все остава по кьошетата.
И все пак, има два въпроса, които все още отсъстват от дебата. Единият може да наречем морален, а другият – технологичен. Първият засяга съшността на самия дебат, вторият има значение за онези, които тръгват към властта, за да направят реформата.

Първо за

Моралния въпрос

След толкова години измъчен преход, грабеж и поголовна бедност, някой все пак трябва да каже на глас какво се е случило. По-точно: дали фундаменталния дефект в съдебната система е грешка на растежа или пък съзнателен и добре обмислен политически акт.

Чувал съм различни мнения по този въпрос. На една среща в Червената къща, Стефан Попов от Риск монитор настоя, че дефектът е следствие от некомепетентността на комунистите и на червеното мнозинство във Великото народно събрание. В една свое интервю преди години, Иван Кръстев пък каза, че Конституцията, в частност съдебната власт е плод на страховете на бившата комунистическа партия. Вие как мислите?
В случай, че пребиваваме в политиката, от това дали ще приемем едното или другото, в голяма степен ще бъде определен крайния резултат от нашите усилия. Всеки юрист, на сън да го бутнете, ще ви каже, че политическата воля, изразена в закона предхожда правната норма. Ако не знаем каква е политическата воля на мнозинството от 1990 година, как ще я променяме ? Как ще отречем стореното и ще наложим друга визия за съдебната власт и нейните отношени с другите две власти? Ако трябва да съм съвсем нагледен, бих дал следния пример. Представете си, че сте лекар, докарат кабинета ви човек със счупена ръка и ви кажат, че се е подхлъзнал. А той всъщност е претърпял автомобилна катастрофа. Какво се случва тогава? Примерно, докато вие шинирате ръката му, човекът си отива, защото има вътрешен кръвоизлив.
Най-накрая, ако искаме обществен дебат, няма да е честно, най-вече от страна на добронамерените политици, ако спестят бруталната истината. Направят ли го, дебатът ще върви на две нива. Едното на равнище посветени, които се подсмихват и си казват, абе знаем си ние, ама важното е да се оправят нещата. И друго сред гражданите. Същите тези граждани, на които днес обясняваме как в един закон за заложени корпоративни интереси и търсим подкрепа за отхвърлянето му. А не смеем да им кажем гласно, че по същия начин във визията за съдебна власт някога бяха заложени корпоративните интереси на бившата комунистическа партия.
Разбира се, тук искам да направя една уговорка. Това, че някой някога изначално е извил врата на правосъдието, отдавна вече не е само негова отговорност. По какви причини – сетете се сами.

Един отказ от коалиция, който преобърна най-новата ни история

Съвсем наскоро, заместник-председателят на България на гражданите Йонка Грозев даде интервю в Медиапул. В него той не отрече възможността за следизборна коалиция и с това даде храна за редица спекулации. Най-вече в лагера на старата десница. Но работата е там, че никой от спекулиращите не е в състояние да отговори на простичкия въпрос: като как ще я докара до там, че да промени сам правилата на играта ?. Аз знам само два начина за това. Единият e партията, която има такава амбиция да изведе хората на улицата, да помете всички пред себе си и да спечели мнозинство в парламента. Поне като това на СДС през пролетта на 1997-ма. Другият е да преговаря за желаните цели. И със свои, и с чужди.
Вие случайно да знаете трети? Ето защо Йонко е прав: трябва да се преговоря. Открито и публично. Колкото по-високо си вдигнал аршина, колкото по-големи са целите, толкова повече трябва да се готвиш за преговори. Ако питате мен цели 20 години съм се запитал защо СДС никога не преговаря с комунистите.(Публични преговори имам, предвид, разбира се). И така през годините, нито електората на БСП успя да разбере какво мисли партията им за съдебната реформа, нито пък сините вдянаха какво пише в платформата им. С риск да си навлека гнева ви, все пак ще напомня, че в един случай – Велико народно събрание -- коалицията, и то в гръцки вариант, е неизбежна. Простено е само на Яне Янев да смята обратното.
Вярно, понякога преговорите или пък коалицията може да се безпринципни. Но аз знам и обратния вариант. И през пролеттта на далечната 1990 година коалиция беше мръсна дума. Даже много мръсна. По тази причина Синята коалиция (за разлика от полската Солидарност, например) се направи на ощипана госпожица. И отиде на избори срещу срещу бившата комунистически партия с целия администравен и полицейски апарат в нейните ръце.
Май няма друг такъв случай в Източна Европа.
--------
Илюстрация: от блога на Ангел Йорданов