Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

България трябва да участва пълноценно в опазването на мира и на международния правов ред

Днес в Брюксел тече срещата на министрите на отбраната от страните-членки на НАТО.  На форума ще бъде обсъден твърде важния въпрос изграждането контролно-командни центрове на Алианса в шест източноевропейски страни – България, Литва, Латвия, Естония, Румъния и Полша. През идната 2016 г. Дейността на центровете ще бъде координирана от централния щаб в полския град Шчечин. У нас контролно-командния елемент ще бъде разположен в София, в една от сградите на Министерството а отбраната.

Армия и политика

Банална истина е, че войната от края на 20-ти и началото на 21 век е доста по-различна от всички предходни военни стълкновения в историята на човечеството. В общи линии принципите за водене на война, формулирани от Карл фон Клаузевиц си остават актуални. Но пък в днешно време никой не поставя за цел „разоръжаването и повалянето на врага“. Да не говорим за това, че крилата фраза на военният теоретик, че войната е продължение на политиката, но с други средства отдавна не е актуална. Тъкмо обратното – в днешно време политиката и дипломацията са съществена част от войната. И най-яркото свидетелство за това видяхме в края на 90-те, по време на косовската криза, когато и военни , и политици разговаряха активно с Милошевич, докато самолетите на НАТО поразяваха цели в Белград.

Храни своите, за да те пазят чуждите

Който не храни собствена армия, ще храни чужда – гласи една древна поговорка. Днес тя вече е анахронизъм и няма българин, който да не е чувал за чл. 5 от Североатлантическия пакт и ангажимента за колективна отбрана в рамките на съюза. В ерата на високотехнологичната война, вече никой не брои “щиковете“, а ефективността на армията се оценява по интегритета на отделните родове войски, мобилността, умното командване и техническата съоръженост.