Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Правителство

Човекът от служебния кабинет с най-трудната задача

Като гледам приоритетите на служебното правителство, мисля, че една от най--тежките задачи се пада на правосъдния министър Христо Иванов. По три причини.

Първата е, че разлика от другите министри, които в една или друга степен ще видят по-бързо резултата от своите усилия, при него няма да е точно така. Ако успее в експертизата и изработването на стратегията за реформа, признанието ще дойде доста след изборите. При това, страхувам повече от вън (ЕК) и може би от някои други институции извън него, отколкото от вътре.

За новите прически на министрите, за реформите и за милиционера Гюро

Тази дни, след просветния министър Игнатов, и финансовия се офъка. В знак на дълбока почит към Началника. Така поне по прическа, може да се кажем, че огнярската и интелигентската част на правителството вече са равнопоставени. Не знам какъв знак е това, че тримата големи – премиера Борисов и вицетата му са с голи глави, но дисциплината в последно време спада критично. И хаоса може да се стовари върху главите ни. Пък нека си твърди Иван Бакалов в е-vestnik, че милиционерската държава вече е добре смазана и върви добре. Тя все пак ще иска бутане, докато додрапаме до края на годината.
Не знам вие как виждате нещата, но аз мисля, че вече се возим на влакчето на ужасите. Писъците са все още приглушени и ги надават главно рапърите и свободната интелигенция,

Покрай жегите се сдобихме и с правителствен рекорд *

Луд умора няма! Днес правителството постави световен рекорд. Посред лято, в августовските жеги, то отметна цели 62 точки дневен ред. (!?)Можете ли да си го представите? Участвали ли сте някога в заседание с толкова много точки – да речем в борда на фирмата ви, в педагогически съвет или дори в партийно събрание? Ако не сте обеднял скоропостижно, поне във фирмата съм сигурен , че не ви се е случвало.
Де да можеше сега от някъде да надникне Дейвид Камерън, или ениамин Нетаняху, или дори Барак Обама. Веднага щяха да разберат колко заето е българското приятелство. И, дето се вика нямаше да му придирят много заради яловото разследване на атентата в Бургас.

Защо правителственият еърбъс може и да ръждяса

Според думите на Пенчо Пенчев, шеф на правителственияг авиотряд имаме голям проблем. Еърбъсът може и да ръждяса, тъй като полетните часове са критично малко. Около 150 часа годишно, вместо минималното 1000. За това, разбира се не е виновен авиоотрядът. А по скоро външното ни министерство, Министерския съвет и президентът Плевнелиев (институция президентство, няма, нали знаетe).
Като изключим дежурната дестинация Брюксел и събития от типа на Олимпиадата, от началото на годината, българските държавници не са се презорили да летят. С това не искам да кажа, че на тях не им се лети. Казвам само че не ги канят. Освен това и никой не ги кани. Ето, френският президент Франсоа Оланд, встъпи в мандата си, а покана за нашия държавен глава още няма. Ама хайде, да речем той е социалист. Но от края на миналата година Испания има ново правителство на Народната партия, но все още Мариано Райхой не е поканил нашия премиер. Нито пък се е затичал да идва насам. Не е социалист и италианският премиер Марио Монти. Но ситуацията е същата. също.
Освен големите, не ни канят и малките. Нито Борисов отиде в Полша, нито пък Доналд Туск изрази желание след победата си в края на миналата ни година да ни посети. Макар междувременно Полша да председателстваше Европейския съюз. Сега го пое Кипър и да видим и да видим дали ще ни отвори
Най-накрая и в Русия се завъртя рулетката, но дори и Путин не се е залетял, нито пък Медведев.

"Свой-чужд" е система, която действа само между милиционерите и останалите

Днес, контраадмирал Румен Николов, командващ ВМС поиска възстановяване на българския подводен флот. Поне с една нова подводница. Правилно. И аз искам подводница. Като гледам как се напичат нещата в Персийския залив, добре е да има кой да патрулира в Черно море.
Но освен с подводния, не стоят добре нещата и със въздушния ни флот. Миг-овете още драпат и така да се каже имаме най-големия света летящ авиационен музей. Да не говорим, че натовската опознавателна система „свой-чужд” е непостижима мечта. Цели осем години, откакто сме членове на Алианса.
Заради всичко това сме увиснали на врата на съюзниците със всичка сила.
Ама ще кажете – знаеш ли ти колко струва една ескадрила фантоми? Знаеш ли, че е това е даждието на на българските пенсионери минимум за два месеца?

Опасявам се, че не сме защитени

Или защо разследването на атентата е техническата страна на въпроса, а политиката – същностната

Предполагам, че не заспивате всяка вечер с мисълта за бъдещето на Европа. И за мултикултутурализма, който бавно и неумолимо променя континента и поставя под съмнение ценности, съхранени и пренесени през вековете. С дух, с вяра и за съжаление понякога с кръвополитни войни. Да, онова, което има се случва все пак е въпрос на бъдеще. Макар и не толкова далечно. Тероризмът, обаче, вече е тук. И кръвта на убитите в Бургас вика.
В случая, не може да се каже, че не спазваме правилата. В морално-политически план, българският парламент в нарочна декларация осъди злодеянието. Разбира се, пропускайки предпазливо да изрази солидарност с държавата Израел. Предприети бяха и съответните правни действия от окръжният прокур в Бургас Калина Чапкънова. И към момента по случай вече работят група следователи – местни и от Националната следствена служба. Има и досъдебно производство по досъдебно производство по чл. 108а и по чл. чл. 116, ал. 1, т. 4 и г. 6 от Наказателния кодекс. Ще чакаме, ще видим какъв ще бъде резултатът след време.
Нека сега върнем сега на политическата страна на въпроса. По-конкретно: трябваше ли българските власти да посочат

Извинявайте!

Ако човек реши случайно да похвали премиера Борисов, трябва много да внимава. В началото на годината, при първата му задгранична командировка, проявих непредпазливост. И написах в този блог, че единственият резултат от посещението му в Германия е това, че са спасени мотрисите „Дезиро”. Днес чувам от него самият, че мотрисите все пак ще пътуват обратно към Германия. Сега разбирам как съм ви подвел.
Колко струва една такава дестинация ли? Не знам. Не мога да ви кажа. Все още няма на света турооператорска фирма, която да предлага в пакет – почетна рота, среща с най-влиятелния държавен глава и преспиване в петзвезден хотел в Берлин.
-------------
* Заглавието на постинга е „Приехме почести, спасихме мотрисите и развеселихме германците”

Цифри от маркуча

Какво смята и какво не премиерът Борисов в интервюто си за „Капитал”

Ако случайно сте ходили в офис на мутренска фирма през 90-те, със сигурност сте забелязали поне що-годе прилична физиономия. Тази на счетоводителя. Не може да му отрече на премиера Борисов, че удари кьоравото с бившия експерт в Световната банка и настоящ финансов министър Симеон Дянков. Но вместо да остави сметките на него, в интервю за „Капитал”, той самият се заема с тази непосилна работа. И като вещ в пожарното дело насочва финансовия маркуч право във фасадата на държавата. „..на 29-то число ни идват 700 млн. от Европейската комисия, другото тримесечие оше 700, така през август ще имаме фискален резерв над 7-7,5 млд. лева.” Фасадата си е фасада, но пък в задния двор пуши яко. И още тази есен някой ще трябва да се бръкне с едни 300 млн за строителството за Южен поток.

Страници