Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Публикувано

Когато капанът АЕЦ „Белене” щракне отново, как ехото заглъхва

(публикувано в  dnes-bg.org )

В зората на демокрацията, през далечната 1992 година, една сутрин от всички вестници изгря снимката на икономическия министър Иван Пушкаров заедно с новоизлюпения бизнесмен от Етрополе Христо Христов. Както си му е редът, първата приватизационна сделка у нас бе полята с шампанско, което по-късно се оказа обиновен ябълков оцет. По причина, че етрополската фирма не внесе парите в специално откритата сметка. Това, разбира се, не навреди на участниците в търга. Напротив. Дори беше един вид легитимация за фирмите, участвали в него. Включително за Андон Николов, станал по-късно директор на „168 часа” ООД.

 Двайсет години по-късно нещата изглеждат другояче. Политиката вече е професионална, чуждестранните инвестиции, макар и понамалели, все още се измерват с милиарди лева годишно. Министрите трудно влизат в елементарни капани.

 Но въпреки това, поредният гаф е налице.

Задава се поредната бъркотия на тихия фронт

Или защо правителството не следва заложеното в Стратегията за национална сигурност

Тези дни, на закрито заседание, депутатите приеха доклада за дейността на ДАНС. Те разкритикуваха агенцията заради слаб кадрови потенциал и правни неуредици. Дали имат моралното право е друг въпрос. Не за друго, а защото тъкмо народните представители са формулира твърде неточното правило, че ДАНС е „специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защитата на националната сигурност.” Казвам неточно, тъй като същите функции в тази област имат и други служби, като например НРС и военното разузнаване.
И докато депутатите обсъждат доклада, правителството вече стартира реформата. Тази седмица на неговия сайт бе качен за обществено обсъждане новият проект за Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност на Република България. Инициативата е похвална, защото не е честа практика да бъде подлаган на обществено обсъждане нормативен акт в в тази деликатна област. И дейности, за които данъкоплатците плащат без да имат възможности да надникнат в тях.

В съдебната система гърмят бомби, заложени в началото на прехода

Властта, съдебната власт в България вече е обект на терористични атаки. Експлозията в Окръжна прокуратура и заплахата за бомбен атентат, опразнила днес Съдебната палата са наистина невиждана дързост от страна на престъпния свят. Очевидно респектът от съдебната власт вече окончателно се е изпарил. Множко и стана наистина на тази власт след показният разстрел на Николай Колев, дерибейщината на главния прокурор Никола Филчев, скандалите за корупция около някои магистрати, като например пловдивския прокурор Росен Димов и пр. и пр.

Питат ли ме де,й зората и отговорът на съвременника

  На прага на ХХІ век, България и българският народ са изправени пред второто голямо предизвикателство в своята нова история. Първото бе в средата на миналия век, когато нашите прадеди дадоха блестящ отговор на призива на Европа за национални държави, сътвориха Възраждането и извоюваха независимостта на страната. Независимо от перипетиите, през които премина новата българска държава, независимо от нещастията, които ни сполетяха, българската идея, идеята за о б е д и н е н и е т о бе пренесена в шепи от поколенията като жива вода.

За СДС часът е 12 без пет

Разговор за бъдещето на СДС ? Да. Но за какво да си говорим ? За неговите структури, които наистина са в окаяно състояние ? За неговите лидери, които ако са честни не виждат по-далеч от носа си, а ако са корумпирани просто няма какво да се говори с тях ? За ценностите на християндемокрацията и тяхното приложение в българския политически контекст и в българското общество като цяло ? За неефективността му в ролята на опозиция, поради което бившите комунисти все по-отчетливо се превръщат в алтернатива на управлението на НДСВ ?  За какво наистина. Струва му се, че нито една от изредените теми няма да донесе резултат.

Българският 11 септември или спомени от бъдещето

За добро или за лошо, прогледнахме като народ не през 1969, а през 1989 година. Без минутка отдих, без глътка въздух, времето ни изправи пред непозирани предизвикателства. През 1969 все още щеше да има време за поколение от предприемачи от  в т о р а т а  в ъ л  н а,  днес на Запад от нас битката вече приключва. Новото поколение български мениджъри (20-30 годишните) ще трябва да се гмурне в дълбокото, без да е преживяло сблъсъка със своите предходници. Пак през 60-те и дори през 70-те можехме да търсим своето място в една “Европа на отечествата” и да наблюдаваме с умиление как в една отделна страна съзрява демокрацията (Португалия, например) и как нейните жители се превръщат в граждани. Днес обаче нямаме тази екстра. Днес, все още не подредили своя дом, едва сричайки азбуката на демокрацията, вече сме в сложния дебат за бъдещето на света.

Върху кого ще падне БКП

Задава ли се отново ляво, пардон, комунистическо управление? Поне засега отговорът е положителен. Социологическите изследвания не оставят и сянка от съмнение, че под прикритието на Симеон, казано по военному, БСП се разгръща и търси удобна позиция с поглед към предсрочни парламентарни избори. Поради продължителната вътрешна криза СДС няма нито ресурс, нито пък идея как да се противопостави на задаващата се беда. С всеки изминал ден като че ли става все по-актуален споменът от декември 1994. Но така изглежда на пръв поглед и всеки анализатор, който заложи на очевидното, ще сбърка. Не за друго, а защото за първи път от началото на така наречения преход