Ако не вотът, то поне номерът минава

­Някои казват, че рисковете за десницата от предстоящия вот на доверие са повече от евентуалните ползи. Не съм съгласен с това твърдение. В нашенския си вариант вотовете на недоверие са манна небесна за опозиционните партии. Особено, ако са изпосталяли и скатани на на последните чинове на в голямата класна стая на най-новата ни история.

Никак не е трудно да се убедите в това. За целта трябва да проявите малко фантазия и да допуснете, че в българската Конституция съществува процедурата п о л о ж и т е л е н вот на недоверие.­ От тук нататък се помъчете да си представите следната картинка като задължително условие в такива случаи:

СДС и ДСБ обсъждат и приемат в рамките на седмица алтернативна управленска програма, която трябва да бъде обсъдена и гласувана в пленарната зала.

Двете партии определят премиер и състав на кабинет, който също трябва да бъде предложен и гласуван заедно с програмата.

Двете партии обсъждат и приемат около стотина кандидати, които в случай, че вотът успее трябва бързо да заемат овакантените политически длъжности – зам.министри, областни управители и пр.

Как ви се струва една такава задачка ?

Не бих ви измъчвал с такива въпроси, ако по ирония на съдбата положителният вот на недоверие не беще крайъгълен камък в програмния документ на СДС ­„24 идеи, които ще променят България”.