По Коледа преди 20 години

Днес следобяд, екип на БТВ дойде у дома за да си говорим за Кръглата маса. По този повод порових в архива си, а после в Интернет, за да си припомня събитията от преди двайсет години. И тогава попаднах на решението на Политбюро от 26 декември, потвърдено два дни по-късно от Пленума на ЦК на БКП. В него Партията приветливо и почти благодушно изразява желание за разговор, както с братската БЗНС, както с Димитровския Комсомол, така и с „нововъзникналите неформални и обществени структури и движения. „Разбира се с цел изграждането на НР България като съвременна демократична социалистическа държава.” По-подробно текста можете да видите тук.
Ето ти изненада. Нима преди двайсет години сме приели това решение за отговор на декларацията на СДС за кръгла маса и преговори с тогавашното правителство ?

За съжаление отговорът е –да. Ако вече сте прочели решението и вие, най-вероятно ще схванете каква е била душевната драма на хората, които на 27 декември 1989-та прекроиха по своя воля декларацията на СДС, отмениха националната политическа стачка и изпратиха дисидентството в България на заслужен отдих в залите на НДК. Ето за какво става дума:
----------------

След панихидата на 15 декември 1989 г. вече и за слепите беше ясно, че новоучреденият СДС няма никакво намерение да придружи учредителната си декларация от 7 декември с конкретни действия.  А действието по онова време можеше да бъде само едно – призив към хората, митинги и демонстрация, докато бъде обърнат хода на нещата и опитите за перестройка и оцеляване на БКП.  Въпреки нетърпението на хора, въпреки техните искания за промени и за скорошни избори, новоучредените партии в СДС никак не бързаха. Даже земеделци и социалдемократи вкупом настояваха за избори през есента на идната година.  Еди вид, за да имаме време за подготовка – структури, членска маса и пр.
На всичкото отгоре, все още нямаше никакъв официален отговор на предложенията на независимите сдружения за провеждане на преговори с правителството. Това предложение, подписано от всички лидери бе разпространено под формата на декларация от БТА, ако не се лъжа още в края на ноември. Исканията в нея бяха три — провеждане на преговори с правителството, предоставяне на сграда за независимите сдружения и разрешение за издаване на вестник.

Решението за нови протести и национална стачка

По всички тези причини, броени дни след случилото се на 14-15 декември, радикалното крило в СДС,  най-вече Националната федерация на труда  “Подкрепа”, както се наричахме по това време,  решихме да вземем нещата в свои ръце. Първо Константин Тренчев прочете декларация по държавната телевизия огнена декларация на Националната федерация "Подкрепа", с която призовахме софиянци на протести  и Коледни протестни бдения навечерието и по време на самите празници- празници.  След това избрахме Национален стачен комитет, насрочихме предупредителни двучасови стачни действия на 27 декември и Национална стачка на следващия ден, 28 декември.  Исканията бяха оповестени в разпространената на 23 декември декларация на  „Подкрепа“ -- оставка и ново правителство с независим премиер, разпускане на Народното събрание, колективна оставка на ЦК на БКП,  незабавно разпускане на партийните организация по месторабота. За наша изненада, на следващия ден “Работническо дело” публикува пълния текст на декларацията. Разбира се, гарниран с унищожителен коментар на първа страница. Междувременно новоизбраният Национален стачен комитет, чийто председател имах честта да бъда, обяви стачна готовност и заработи на пълни обороти в апартамент на ул. “Бузлуджа”, предоставен ни от д-р Димитър Иванов.

Част от плана бяха и Коледните бдения, които заявихме в общината. Часове след оповестяването на бденията софиянци започнаха да прииждат. Спомням си, че беше адски студ, но и това не беше проблем. Стотици софиянци, живеещи в района, бяха предоставили домовете за сън и почивка на хората от по-далечните квартали. Други разнасяха сред множеството чайници, мъкнеха от домовете си и раздаваха шалове, шапки и ръкавици. На импровизираната естрада до паметника на Незнайния войн се редуваха оратори и музиканти, четяха се декларации, вицове, стихове и какво ли още не. Върху една от тонколоните се мъдреше телевизор “Юност”, край който постоянно се трупаха хора. И всичко това денонощно.

Междувременно, на оповестените от Стачния комитет телефони в апартамента на улица “Бузлуджа” звъняха ентусиасти от цялата страна. Доброволци записваха в ученически тетрадки имена, адреси и телефони на предприятия, училища, поликлиники, новоосновани организации на “Подкрепа” и на СДС по страната. На 27-ти декември сложихме сините ленти направо. Бидейки в ефир в държавната телевизия и пред погледите на стотици хиляди, ако не и милиони хората в страната.  

СДС протестира срещу нас

Предните дни, обаче в апартамента на  “Бузлуджа” бе стълпотворение от лидери на СДС.  Всички те с едно единствено желание -- да не създаваме напрежение в страната. " Вие, какво, Септемврийско въстание ли ще вдигате !?" -- още чувам гръмовния глас на Георги Спасов, бог да го прости.  Както и подмятането на Дертлиев, внезапно загубил благия си образ:  „Къде сте тръгнали бе, момчета! Накъдето сте тръгнали, аз от там идвам!" Най-сетне и гласът на отчаяния и изпаднал в паника председател на СДС Желю Желев, който буквално моли -- ама, не можели ли да стачката да бъде само в София. На изпроводяк помня бай Димитър Баталов за всеки случай ни връчи официална декларация срещу стачката от страна земеделците и репресираните в СДС. 
Независимо от обещанията, ние от Стачния комитет оставахме непреклонно нежни и гостите обикновено си тръгваха посърнали. ​
На 27 декември не сварвахме да приемаме и записваме съобщенията ефективни почасови стачки и символични действия в цялата страна.
Привечер, преди още да успеем да обработим информацията и да си изясним картината в страната, се наложи да прекъснем заседанието на Стачния комитет. За да се отзовем на поканата за извънреден координационен съвет на СДС, насрочен кой защо броени часове преди началото на ефективната обща политическа стачка в страната.

Кратка схватка в мазето на Института по социология

В мазето на Института по социология ни чакаха приятни във всяко отношение новини. Лично другарите Петър Младенов и Добри Джуров бяха уверили Петър Берон, че преговори ще има. Вестник и сграда — също. Насреща другарите имаха само две желания. Само две.

Първото бе една "незначителна", даже направо редакционна поправка в третата точка от искането на СДС за вестник, сграда и преговори с правителството.  Наместо „правителство“ трябваше да изпишем понятието "официалните власти" и всичко щеше да бъде наред.  Последва недоумение от наша страна. Нашите вътрешни другари, обаче поясниха своевременно – промяната се налагала, тъй като външните високопоставени другари от Политбюро нямало да могат да участват в диалога. По причина, че някои от тях, като например другарят Лилов, не били членове на правителството.

В онези дни нямахме кой знае какъв опит, но виж да сме били пълни глупаци – не помня такова нещо. Достатъчна бе  интуицията, за му присветне на човек, че тук има нещо нередно. И, естествено скочих като опарен. Не само скочих, но се запънах здраво. И започна тежък спор, в който останалите изчакваха, за да чуят аргументите и на двете страни. Седнал до мен Тренчев мълчеше. В знак на съгласие, както си мислех тогава. Сюблимният момент настъпи, когато с подхода на вещ апаратчик, Петко Симеонов, вперил поглед към нас двамата, зададе следния натоварен с много подтекст въпрос: „А кой все пак е председател на НФТ „Подкрепа”, Даракчиев или Тренчев?”  Тогава докторът проговори. На другия си език. На този, с който днес благо-благо обяснява, че всъщност винаги си е бил социалдемократ по душа. И това беше краят. Бяхме двамата с него, но гласът в Координационен съвет бе един. И му принадлежеше по право. Малко по-късно той вдигна ръка, каза кратко, че „Подкрепа” е „за” промяната във формулировката. И нещата приключиха.

Сетне ни бе съобщено второто желание да другарите -- да прекратим бденията и да отменим стачката, тъй като въпросът преговорите вече е решен.  Завърза се лют спор. Нещо от рода на да вярваме ли на Политбюро и на думата на другаря Джуров или не.  Тук, обаче нещата бяха по-различни. Имах железен аргумент - такова решение може да вземе само и единствено Стачният комитет на "Подкрепа".  От немай-къде и може би от уважение към демократичната процедура, моят приятел от Стара Загора запази демократично мълчание. Млъкнах вече и аз. И така си мълчахме заедно по пътя до апартамента на “Бузлуджа” .  Така и не го попитах му се е случило през тези няколко дни между първата декларация, която той самият прочете по телевизията до тази вечер.

​Ифарктно продължение в щаба на Стачния комитет на ул. "Бузлуджа"

На заседанието на Стачния комитет изразихме различни позиции. Гласуването бе драматично. Първият път предложението на СДС за отмяна на стачката бе отхвърлено с 8 на 6 гласа.  Тренчев почервеня, зачезна някъде и по стаите, но след малко се появи с аргумента, че процедурата е опорочена и решението трябва да се прегласува. Да не влизам, обаче в подробности -- последва новото гласуване и резултатът се обърна -- 8 на 6 в полза на онези, които смятаха, че на другарите трябва да се повярва. след второ гласуване, проведено по настояване на Тренчев, предложението на ръководството на СДС бе прието. Един глас не достигна. Гласът, който обърна резултатът бе на Любо Пъпката. Човекът, с който малко преди това Тренчев се бе усамотил в съседната стая.

​Сваляваме сините ленти от ръкавите в ефира на държавната телевизия

Но денят не бе свършил. И омерзението -също. Стачният комитет гласува да оповестя решението в качеството си на негов председател.

И така пак със синята лента на ръкава се появих отново в ефир /заедно с Любомир Павлов/. Съобщих за „предсрочната победа“, прочетох решението на Стачния комитет и свалих синята лента от ръкава. Същата вечер площадът пред храма опустя. Последен, и май разплакан, остана да вдига такъмите по и около естрадата комендантът на бденията Дончо Иванов. Прибрах се в квартирата, естествено замислен. Дали пък в някои случаите мнозинството не е много по-жестоко от познатото ми преди пълно единодушие. Днес вече знам. Не може да има мнозинство в кошарата, когато вълкът вече е вътре.

​Визаме в релси и тръгваме в посоката, указана в генералната линия на Партията

А най-новата ни история продължи. Още на другия ден вечерта спокойна и омиротворена София научи за поредния пленум Партията, за нейния предстоящ конгрес, на който ще се приема нова програма и ново име и пр. подробности. Също така те научиха за това, че Политбюро е решило да разговаря учтиво на кръгла маса с всички обществено-политически организации в страната (по подразбиране и с новоучредения СДС).
На следващия ден, пък нова приятна изненада -- ДС (Държавният съвет ) подарява обратно имената на българските турци. Разбира се само на тези, които бъдат така добри да подадат индивидуално молба в съда, да платят съответните такси и да проявят търпение за да изчакат неговото решение.
Ден по-късно изникна Комитетът за защита на националните интереси, един от учредителите беше екслидерът на БСП и експрезидент Георги Първанов.
Малко след Нова година на фона на смълчаната опозиция започна контраатаката — вълна от митинги, организирани от новоизлюпените тогавашните патреоте, платени от местните комитети на БКП. И задуха попътен вятър за кораба на БКП. Както го харесват моряците — нито много силен, нито пък много лек. Достатъчен, обаче, да го до новия курс към демократически социализъм.
А преговори с правителството, както заяви опозицията в своята декларация, така и не състояха.
Наместо тях -- Кръгла маса. Барабар с мюфтията, патриарха, с казионното БЗНС, с ОФ, с ДКМС, с комунистическите профсъюзи, с другарките от женския съюз на Масларова, с кооперативните съюзи, с научно-техническите съюзи и пр. и пр.
По-нататък знаете – всичко се се случи в синхрон с новата генерална линия, начертана на Пленума на ЦК на БКП от 28 декември.
Даже с една екстра в добавка – наместо за обикновено, избори за велико народно събрание.