Вие сте тук
Шума табла шоу
или за това как група граждани отбелязаха 50-годишнината от 9-ти септември
На този ден, преди 15 години превзехме бившия площад „9-ти септември”. Бяхме твърди, решителни и уверени в победата. Откъм МНО пристигна Първа ударна партизанска бригада с командир Радко Дишлиев -- Войводата, бог да го прости. Политкомисар бе Васил Георгиев -- Кръпката, а интендант Стоян Шиеков -- Шиека /къде ли се изгуби някогашният наемател на Синия лъв/. Четата на Лоти /Латинка Петрова/ пък нахлу с камион, покрит с брезент от бившия „Руски”. Мавзолея още си го имаше и както си му е редът от него махаше приветливо Йоло Денев. Събраха се и няколко хиляди възторжени посрещачи. Всички те чакаха речта на Николай Колев – Босия. Но Босия седеше безмълвен в средата на истинския боксов ринг, който бяхме издигнали насред площада. Беше с гугла, манлихера /реквизит от някой от театрите/ и навел ухо към също така реквизитен радиоприемник от 40-те години на миналия век. И докато Босия чакаше официалното съобщение за падането на „фашисткия” режим, на микрофона се изредиха сумата ти знайни и незнайни "борци". След Васко Кръпката, най-много овации събра Мери Кокарешкова, която размаха дървена и богато инструктирана табла. Оказа се, че това е таблата на другаря Янко. После отнякъде се появи главният секретар на СДС Иван Куртев, бог да го прости и от името на демократите /о, боже!/ приветства табладжиите по масичките, наредени от четирите страни на боксовия ринг. Играчите, предимно пенсионери еъщо го приветстваха и се заеха още по-усърдно да демонстрират наученото за времето, прекарано в Балкана.
Е, не всичко стана, както трябва. Провали се например идеята на Босия за състезание с тенекии сирене.Микробусът, който трябваше да докара тенекиите бе закъсал някъде в покрайнините на София. Не се състоя и модното шоу /партизански грънжд/, тъй като ученичките от Испанската гимназия твърдо отказаха да излязат на подиума. По идеологически съображения.
На същия ден, някъде в късния следобед, някъде в края на Борисовата градина, чак към алея Яворов се носеше вой и скърцане със зъби. Голяма група граждани с червени знаменца негодуваше срещу своя предводител Велко Вълканов, секретар на Общонародния комитет за честване на 50-годишинната. Истинските виновници, обаче /моя милост, Босия, Васко и не помня още кой/ вече бяхме на седнали на биричка в другия край на Борисовата градина. И обсъждахме, че майката на един преврат му е изненадата. И си представяхме физиономията на Велко, когато кмета Янчулев му съобщава, че група граждани с писмо до общината вече са завардили площада, „Цар Освободител”, пространството пред паметника на Съветската армия – кажи-речи всички възможни места за явки на другарите.
Е, това беше. Ако сме живи с Босия за 100-годишнината може и да го повторим.