Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

За прехода, за институцията, за персоната и за проклятието, наречено „по-малкото зло“

Както знаем институцията П р е з и д е н т  и персоната, която я заема се неразделими. България не може да остане нито за секунда без едното или без другото.
Дори при хипотезата оставка или прекратяване на правомощията на президента, и на вицепрезидента (от или съответно пред Конституционния съд), до изборите ще имаме държавен глава в лицето на председателя на Народното събрание.
Но в нашата объркана държава, логиката не винаги е продуктивна. Тя е лукс, който се полага, примерно на поляци, чехи или дори на румънци. Но не и на нас, българите. И това е така, защото впоследствие не само персоната може да ви изненада (приятно или пък неприятно), но и самата институция. (Спомнете си отчаяния и - слава богу -- успешен ход на президента Плевнелиев да предоврати клетвата на избрания, но невстъпил в длъжност конституционен съдия Венета Марковска.).

Позволете ми сега малко на шега да опровергая тезата за неделимостта на институцията и персоната. С един пример от дълбините на безкрайния преход. И той, че на 12 юли 1991 г. българският държавен глава (Желю Желев) си легна с едни правомощия, а на следващия 13 юли * се събуди с доста по-различни. Ето една част от правомощията, които Председателя (Президент) можеше да упражнява, при това без да се налага да съгласува своите действия с правителството или с парламента:

 

-- да назначава по свое усмотрение министър-председател, който по-късно да представи за гласуване в Народното събрание състава на кабинета;

-- да осъществява ръководство и контрол върху дейността на правителството , да приема неговите отчети и да назначава и освобождава отделни министри, когато Народното събрание не е в сесия;
-- да уволнява или пък назначава ръководителите на всички държавни структури (комитети, агенции и др. органи), които нямат ранг на министерство;

-- да отменя противозаконни актове на Министерския съвет, министерствата и другите ведомства;

-- да внася законопроекти в Народното събрание, без ограничение на сферата и обхвата на законопроекта;

-- да издава укази за освобождаване и назначаване на посланици, толкова колкото счете за необходимо; -- да осъществява общото ръководство на отбраната и сигурността на страната и да изпълнява функциите на главнокомандуващ на Въоръжените сили; (понастоящем общото ръководство на отбраната и сигурността са осъществява от кабинета, а президентът е само главнокомандващ).

-- да назначава и уволнява членовете на Съвета за национална сигурност;

-- да назначава или освобождава от длъжност, който и да е член на висшия команден състав на Въоръжените сили и да произвежда в по-горен чин онзи, за които е преценил, че имат съответните качества...

Към днешна дата легендата гласи, че това яко окастряне се дължи на очаквания и неизбежен избор на президент от средите на синята опозиция на предстоящите избори. Със сигурност е имало и такова очакване. Но истинския мотив е съвсем друг, а замисълът далеч по-коварен и обхватен. По онова време един декоративен държавен глава се вписваше (вписва се и днес ) прекрасно в идеята на в бившата партия на днешния радетел за президентска република Гоце.И тя е – налагането на новия чл. 1, квинтесенцията на който е ръководната роля на Партията да бъде заменена с ръководната роля на всяка една от съществуващите партии, която съумее да се сдобие с мнозинство в Народното събрание.
Ето защо оправомощеният президент (в парламентарната, а не в президентската република) e кошмар и за вчерашната, и за днешната мафия, чийто девиз продължава да бъде „Вся власть советом!“, разбирай Народното събрание, а още по-конкретно политическата партия, която е на власт и нейния пръв партиен ръководител и премиер.
На пръв поглед е нелепо в навечерието на президентските избори да си говорим за институцията, но само на пръв поглед. Защото няма как да не признаем, че този вид тя е интегрална част от модела КОЙ, ако разбира се приемем, че той не от вчера и, че в основата му са не просто персоните, а институциите. Т.е. предовратеното правосъдие, предовратения президент, предовратения контрол от страна на парламента (и съответно опозицията) върху изпълнителната власт и пр. и пр.

Разбира се, не ви съветвам по време на кампанията да се отдавате на такива размисли. Но поне до нейното начало е здравословно да помислим върху нещата. И да не очакваме чудеса от – дай боже – един порядъчен и компетент бъдещ президент на страната. Защото дори и в този случай, ще сме гласували за по-малкото зло.

По-добре президент – мъченик, т.е. такъв, който ще положи неистови усилия, за да не обърне каруцата към Евразия, отколкото лисица в кокошарника.

---------------------​-------------------------

* На 13 юли с обародването и в ДВ, Конституцията от 1991 г. влезе в сила.

Категории: 
image_attache: