Да прочетем заедно законопроекта за МВР І

­Вместо увод: защо законът трябва да се нарича Закон за вътрешните работи на МВР

В този блог публичното четене на законопроекти не е нещо ново. По-редовните ми посетители сигурно си спомнят прочита на Закона за местното самоуправление и местната администрация, на Закона за съдебната власт и дори на Конституцията.

С МВР, обаче работата е доста по-трудна и дори бих казал деликатна. По две причини.

Първата е в областта на психологията. По-точно психологията на бившите и настоящи полицейски началници, загледани повече в светлото минало, отколкото в мрачното настояще. Всички те страдат от тежка форма на раздвоение: от една страна не харесват публичното описание на полицейските работи, от друга няма как да минат без него, защото тъкмо законът е този, който дава власт и правомощия на ведомството. От години този въпрос се решава все по един и същ начин като по-деликатните неща от закона се прехвърлят в правилника, още по-деликатните в наредбите, а най-деликатните – в инструкциите и други вътрешнонормативни актове. Последните, разбира се не винаги се публикуват.

Втората причина е свързана с някои от основополагащите принципи в дейността на ведомството. Един от тях, изведен в самото начало на закона гласи: „конспиративност при съчетание на гласни и негласни методи и средства” /чл. 4, т.5 от Закона за МВР/. Случаят е чисто български и бих казал уникален. Няма да намерете такъв принцип в което и да е министерство, в която и да е европейска страна. Но не е въпросът в понятието „конспиративност” и неговото доста ясно значение в речниците. Не е и в реминисценциите, свързани с историята на комунистическата партия в България. Въпросът е в това, че няма как да вникнем в промените, които предлага МВР, ако не сме наясно с този фундаментален принцип. Ако той бъде приложен искрено и до край, то точното наименование на на закона би трябвало да бъде Закон за вътрешните работи на МВР.

Нека обаче завърша тази уводна част с един пример, свързан и с раздвоението, за което споменах по-горе и с принципа на конспиративност. В случая ще ви спестя ровенете в членове и алинеи и ще ви отведа направо в мотивите на министър Цветанов Цветанов, приложени към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР. В точка 7 министърът пише следното:

”В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлага Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” и специализираната дирекция “Оперативно-технически операции” да се дефинират като “служби за сигурност” по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Също така с оглед изпълнение на ангажиментите на Република България като държава - членка на Европейския съюз, се предвижда обобщените данни за личния състав на службите за обществен ред по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация да не представляват класифицирана информация съгласно приложение № 1, раздел ІІ към чл. 25 от същия закон.”

Тук принципа на публичност /има и такъв в закона/ върви ръка за ръка с принципа на конспиративност. Казано ясно: първо правим полицейските дирекции ГДБОП и „ОТО” служби за сигурност и ги засекретяваме, а после изпълняваме изискванията на Европейския съюз.

Е, да се надяваме, че ако не в Брюксел, то в българския парламент ще се намери народен представител, които ще попита в прав текст министър Цветанов: защо една служба с чисто полицейски функции трябва да бъде служба за сигурност.

А ето и въпросите, които ще разгледаме утре:

Защо курсантите от Академията стават служители на ГДБОП ?

Как МВР няма да има повече задължения по Закона за националния архивен фонд ?

Как в ГДБОП ще се борят с корупцията в съдебната власт, а докато си почиват ще искат от магистратите постановления за използване на специални разузнавателни средства ?