Вие сте тук
Приписки по страниците на два вестника и един законопроект
Из дневника ми през изминалата седмица
В два седмичника, които определено се свързват с дясното се появиха симптоматични публикации. Вестник „Седем”, например отделя цяла страница на проблема с проникващия в страната ни ислямски фундаментализъм. Текстовете са на Григор Лилов, а под линия редакцията все пак съобщава, че е готова да предостави място и за други мнения. Дори и с тази уговорка не мисля, че публикацията е случайна. Страхувам се, че в средите, които стоят зад седмичника, включително и в ДСБ се изкушават от подобен тип реплики по отнощение на ДПС. Чудя се дали в следващия си брой ще третира темата за току-що учредилата се партия, организирана основно от помаци. И ако има реакция дали няма да е в същия контекст ? Впрочем вдясно много отдавна мълчат или по скоро направо бягат от проблемите на българските етноси. Темата за дискриминация сред циганския етнос си е тема на Хелзинския комитет, на ЕС и на доклади на държавния департамент на САЩ. Но не и на българската и на официалната българска десница.
Впрочем публикацията на Григор Лилов е далеч по-подходяща, например за „24” часа, „Труд” или „Монитор”. Само на страниците на тези вестници може да се задава въпроса защо се допускат чужденци като преподаватели по Коран, какъвто случай имало в Момчилград и Сърница. Само в такива вестници може да се изтъква като негативен фактът, че деца от Пловдив, Якоруда, Сливен, Разград, Доспат и прочие населени места учат интензивно Корана, а разходите за обучението се поемат от .... Главното мюфтийство. Или пък да се сочат с показалец училището за имами в Люляково, Бургаско.
Впрочем има един потенциален коалиционен партньор на десницата, който би могъл да бъде много доволен от разнищването на ислямския фундаментализъм в България. Яне Янев, разбира се.
В ключова статия на Тома Биков под заглавие „В какво се превръщат мечтите ни”, „Гласове” подсказва позицията си с оглед на предстоящите избори за парламент и за евродепутати. Присъдата е сурова: „посткомунистическата опозиция никога не е била и няма да бъде алтернатива на перестроечното статукво, защото тя винаги е била част от него.” Като гледам коалиционните ходове на двете партия, както и преекпонирането на кризата си мисля, че е не далеч времето, когато дебатът за дясното ще се разгори отново, както през 2003-2004 год. И този път може да бъде истински.
----------------------------
Правителството гласува образователния закон?, предшестван от скандал и възражения от страна вицепремиера Емел Етем. Забрана за носене на регилиозни символи бе най-дискутираното около този проект. За съжаление. Защото отвориш ли проект, качен на сайта на министерството те лъхва позната перестроечна миризма на загнищаващ, но добре парфюмиран комунизъм. Доста „Тройной ? е отишъл, защото за мастития проект от 240 члена и 16 параграфа. Общо около 100 страници. Почти съм сигурен, че новото творение на Министерството на образованието и науката и съответно на кабинета по обем се нарежда веднага след НПК, НК и Кодекса на труда. Основното и най-важно в него е уредбата на работата на Министерството и неговите подразделения, а не отношенията между участниците в образователния процес. От проектът можете да разберете, например, че министърът определя с наредба стандартите в българското образование. За разлика, например от много европейски страни, където има специализирани органи и съвети от ескперти и дори родители, които усилено се занимават, както със създаването, така и с актуализацията на стандартите. Отново с наредба на министърът се определят училищата с национално значение. Критериите са: да имат особено важно историческо и културно значение или да провеждат обучение по професии в стратегически за страната отрасли. С оглед на тези критерии министерството управлява пряко 432 училища. Едно от тях, например е Професионалната гимназия за облекло и моден дизайн, в която работи Марги, жена ми. И през ум не ми е минавало за облеклото и модния дизайн са стратегически приоритет. Виж с другото съм наясно – повечето от завършилите тези училища упражняват съвсем различни професии от придобитите.
Другата нова стара придобивка на Министерството е, че ще продължи да назначава директорите на общинските училища, макар че основно те се издържат от местната власт.
За всеки случай Министерството си е осигурило квота дори в училищните съвети чрез избор на представител на регионалния инспекторат.
Тази неща си отбелязах ей така, на първо четене.. Иначе другото, което се набива в очи е подробната уредба на правила, които самите училища и детски градини биха могли да си приемат и установят, далеч по-добре от министерството. Не вярвам, някое от тях да пропусне, например забраната за учителите да пушат в класните стаи.
Най-важното, червената нишка в този проект е, разбира се, че предучилищното и училищното образование в България съществува, благодарение и по причина на това, че си имаме министерство. А не обратното.
Впрочем този принцип, а именно, че отношенията между хората съществуват, защото има съответната институция можете да изведете от всеки закон, изработен от мнозинството в парламента и под егидата на бившите (?) комунисти.
------------------
? Пълното наименование на проекта е Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка
? Съветски одеколон от 60-те на миналия век
В два седмичника, които определено се свързват с дясното се появиха симптоматични публикации. Вестник „Седем”, например отделя цяла страница на проблема с проникващия в страната ни ислямски фундаментализъм. Текстовете са на Григор Лилов, а под линия редакцията все пак съобщава, че е готова да предостави място и за други мнения. Дори и с тази уговорка не мисля, че публикацията е случайна. Страхувам се, че в средите, които стоят зад седмичника, включително и в ДСБ се изкушават от подобен тип реплики по отнощение на ДПС. Чудя се дали в следващия си брой ще третира темата за току-що учредилата се партия, организирана основно от помаци. И ако има реакция дали няма да е в същия контекст ? Впрочем вдясно много отдавна мълчат или по скоро направо бягат от проблемите на българските етноси. Темата за дискриминация сред циганския етнос си е тема на Хелзинския комитет, на ЕС и на доклади на държавния департамент на САЩ. Но не и на българската и на официалната българска десница.
Впрочем публикацията на Григор Лилов е далеч по-подходяща, например за „24” часа, „Труд” или „Монитор”. Само на страниците на тези вестници може да се задава въпроса защо се допускат чужденци като преподаватели по Коран, какъвто случай имало в Момчилград и Сърница. Само в такива вестници може да се изтъква като негативен фактът, че деца от Пловдив, Якоруда, Сливен, Разград, Доспат и прочие населени места учат интензивно Корана, а разходите за обучението се поемат от .... Главното мюфтийство. Или пък да се сочат с показалец училището за имами в Люляково, Бургаско.
Впрочем има един потенциален коалиционен партньор на десницата, който би могъл да бъде много доволен от разнищването на ислямския фундаментализъм в България. Яне Янев, разбира се.
В ключова статия на Тома Биков под заглавие „В какво се превръщат мечтите ни”, „Гласове” подсказва позицията си с оглед на предстоящите избори за парламент и за евродепутати. Присъдата е сурова: „посткомунистическата опозиция никога не е била и няма да бъде алтернатива на перестроечното статукво, защото тя винаги е била част от него.” Като гледам коалиционните ходове на двете партия, както и преекпонирането на кризата си мисля, че е не далеч времето, когато дебатът за дясното ще се разгори отново, както през 2003-2004 год. И този път може да бъде истински.
----------------------------
Правителството гласува образователния закон?, предшестван от скандал и възражения от страна вицепремиера Емел Етем. Забрана за носене на регилиозни символи бе най-дискутираното около този проект. За съжаление. Защото отвориш ли проект, качен на сайта на министерството те лъхва позната перестроечна миризма на загнищаващ, но добре парфюмиран комунизъм. Доста „Тройной ? е отишъл, защото за мастития проект от 240 члена и 16 параграфа. Общо около 100 страници. Почти съм сигурен, че новото творение на Министерството на образованието и науката и съответно на кабинета по обем се нарежда веднага след НПК, НК и Кодекса на труда. Основното и най-важно в него е уредбата на работата на Министерството и неговите подразделения, а не отношенията между участниците в образователния процес. От проектът можете да разберете, например, че министърът определя с наредба стандартите в българското образование. За разлика, например от много европейски страни, където има специализирани органи и съвети от ескперти и дори родители, които усилено се занимават, както със създаването, така и с актуализацията на стандартите. Отново с наредба на министърът се определят училищата с национално значение. Критериите са: да имат особено важно историческо и културно значение или да провеждат обучение по професии в стратегически за страната отрасли. С оглед на тези критерии министерството управлява пряко 432 училища. Едно от тях, например е Професионалната гимназия за облекло и моден дизайн, в която работи Марги, жена ми. И през ум не ми е минавало за облеклото и модния дизайн са стратегически приоритет. Виж с другото съм наясно – повечето от завършилите тези училища упражняват съвсем различни професии от придобитите.
Другата нова стара придобивка на Министерството е, че ще продължи да назначава директорите на общинските училища, макар че основно те се издържат от местната власт.
За всеки случай Министерството си е осигурило квота дори в училищните съвети чрез избор на представител на регионалния инспекторат.
Тази неща си отбелязах ей така, на първо четене.. Иначе другото, което се набива в очи е подробната уредба на правила, които самите училища и детски градини биха могли да си приемат и установят, далеч по-добре от министерството. Не вярвам, някое от тях да пропусне, например забраната за учителите да пушат в класните стаи.
Най-важното, червената нишка в този проект е, разбира се, че предучилищното и училищното образование в България съществува, благодарение и по причина на това, че си имаме министерство. А не обратното.
Впрочем този принцип, а именно, че отношенията между хората съществуват, защото има съответната институция можете да изведете от всеки закон, изработен от мнозинството в парламента и под егидата на бившите (?) комунисти.
------------------
? Пълното наименование на проекта е Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка
? Съветски одеколон от 60-те на миналия век