За Закона на електронните съобщения, правата на потребителите и носът на сержант Коломбо

Обичате ли да четете закони ? Ха-ха.ха! Спокойно! Бъзикам се. Както е казал Оскар Уайлд журналистиката е негодна за прочит, а законите не се възприемат само с четене.* Необходим е нюх. И нос, та макар и подсмърчащ като на покойния сержант Коломбо от едноименния криминален сериал.
Все пак, ако някой ден ви обземе скуката и решите да си пъхнете носа в някой закон, трябва да знаете правило № 1 на законотворците по нашите земи. А то е: законът може и да урежда отношенията между гражданите в дадена област, но за къде са те без държавата. Тъкмо нея ще видите най-напред, ако решите да прочетете Закона за електронните съобщения. От общо 344.те члена, 329 спокойно можем да отнесем към правото на държавата да управлява електронните съобщения, да ги регулира, да издава разрешения, да определя цени, а понякога разходи и пр. пр. Близо една трета от членовете са посветени на Комисията за регулиране на съобщенията, изредени с педантичността на гимназиален даскал от 70-те години на миналия век. Те са толкова много и толкова разнообразни, че ако сте човек със слаби нерви, непременно ще изтичате в най-близката църква и ще запалите свещ. С единствената молба никога ама никога да не дава господ парламентът да ви избира за член на тази комисия.

Съвсем в духа на горното правило, както си му е реда, на гражданите, потребители на електронните съобщения са отредени четири члена (238, 239, 240 и 241). В случай, че сте потърпеви, примерно от мобилния оператор, процедурата е проста. Подавате жалба до Комисията, която е длъжна да я разгледа в едноседмичен срок, да извърши проверка и да изиска становище от оператора. В срок от два месеца, вие ще имате решението по жалбата ви. С две малки подробности. Първата е, че не сте само вие на главата на Комисията и не е много ясно дали този срок ще бъде спазен. Втората е, че ако през това време не по ваша вина сте без телефон или сте надплатили, това си е за ваша сметка. И едва ли ще ви сгрее глобата, която държавата ще прибере от оператора.
Но нека сега да видим, какви са промените в закона, които влязоха вчера за второ четене в пленарната зала на Народното събрание.
Текстът, заедно с мотивите на премиера е 85 страници, огромната част от които доуреждат правомощията на Комисията, въвеждат някои ревизирани директитиви на ЕС и за да сме обективни – тук таме са посветени на правата на хората с увреждания.
Няколко са нещата в промените, които се отнасят до нас гражданите, в качеството ни на крайни потребители: избираме продължителност на договора една или най-много две години, уведомяват ни, когато достигнем 90 процента от трафика, имаме една седмица на разположение преди влизането в сила на договора, за да се убедим, че услугата е на ниво, операторът не може да поднови договора без наше съгласие, ако той е безсрочен можем да го прекратим с едномесечно предизестие без да дължим неустойки. Също така ще получаваме рекламни есетемеси само след нашето изрично съгласие.
Всичко това, разбира се са добри новини, в случай, че в закона са предвидени достатъчно гаранции, че операторите ще бъдат удряни по пръстите все пък, когато бъркат в сметките на потребителите. Уви, нито процедурата, нито пък глобите (дори и завишените за неспазване на преносимостта на номерата, например) дават основание за оптимизъм. Най-вероятно тази проста е истина е осъзната и от самият вносител на закона, защото в досегашния член 241 на закона е предложена допълнителна ал. 3, която гласи: „Крайният потребител, независимо от действията предприети по реда на чл. 238 и 239, във всеки един момент от процедурата може да се обърне към компетентния съд за разрешаване на спора по съдебен ред или по реда на закона за медиацията.” Сиреч, държавата щедро ни предоставя не друго, а нащето си конституционно право да се обърнем към българския съд.
Казано простичко, гаранция за това, механизмите за защита на потребителя могат да бъдат ефективни, само ако бъде възприето предложението на Движение „ДНЕС” за независим арбитраж, чието мнение да е окончателно при спорове между гражданите от една страна и доставчиците на услуги – от друга.
Впрочем арбитражна процедура, но вменена на Комисията съществува в глава четвърта, раздел 7 „Разрешаване на спорове между предприятия”. Но еднакво нелепо е претоварената със задължения и по дефиниция ангагирана с материята Комисия е да урежда, както спорове между оператори, така и спорове между тях и техните потребители.
В случай, че не сме достатъчно доволни от горните промени, имаме право на известен опитизизъм. От 2005 година насам практиката показва, че законът се променя средно три пъти на година и вероятно няма да чакаме дълго за неговото 22-ро изменение и допълнение.
Но нека сега се върнем към самото начало и на това дали имате достатъчно развито обоняние за българското законодателство. Отворете промени не закона, идете на параграф 25, с който се създава нов член 43а, чиято ал. 1 който гласи: „Комисията се съобразява с препоръките на Европейската комисия, когато е установено, че има различие при изпълнението на регулаторните функции, които могат да създадат бариери за единния пазар на Европейския съюз, с изключение на случаите, свързани с управлението на ограничените ресурси – радиочестотен спектър.” Разбрахте ли сега за какво става дума и цако тъкмо тук държавата ни е готова за се опълчи на Европейската комисия? Разбира се за мултиплексите или така нареченото наземно цифрово радиоразпръскване. А от там наднича още един задаващ се монопол.
Този на Цветан Василев, собственик на Корпоративна банка и по общо мнение всичко що е мултиплекс.
-----------------

* Перифразата е на известната сетнеция на прочутия англичанин: „Журналистиката е негодна за прочит, а литературата не се възприема само с четене.”