За Студената война в Тристранката и за разведряването, което е неизбежно

Бихте ли напуснали работа, ако не сте доволен от работодателя, но сте със средно образование, нямате друга квалификация, получавате средната за страната за заплата и имате семейство ? Не, разбира се. Дори и да го съобщавате на висок глас на всички около вас, няма кой да ви повярва. Точно така така стоят нещата и със заявлението на КТ „Подкрепа“ от вчера, че синдикатът напуска социалния диалог, т.е. хранилката, наречена социално партньорство. Тук, разбира се, не става дума за д-р Тренчев, който по обясними причини няма да може да се върне към работата си на патоанатом, нито пък за вицето му строителният инженер Димитър Манолов, за който важи същото. Става дума за един синдикат, замръзнал в развитието още в началото на 90-те, в който членуват преди всичко държавни чиновници, нискоквалифицирани работници, служители в там таме неприватизирани предприятия заетите в сфери, финансирани от държавния бюджет.
Най-вероятно човек не би обърнал внимание на поизпадналата „Подкрепа“ и на партньорите им от КНСБ, ако не бе обстоятелството, че крадливите им ръце отново посягат към нашия джоб.

Към джоба на хората, които упражняват професиите си, изкарват някакви пари, хранят семейство и поддържат статуса си, доколкото могат. Това, че и двата синдиката са против повишаването на възрастта за пенсиониране, а най-вероятно и срещу каквато и да е друга реформа в тази сфера, е шантаж и директна заплаха, че изтупването на джобовете на заетите в икономиката ще продължи в геометрична прогресия и през следващите години. С други думи, ако за тази година са били необходими около 400 000 млн лв повече като трансфер към бюджета към НОИ, или по 200 лв на калпак от заетите, идната година можем да очакваме поне 250 или дори 300 лв в случай, че има увеличение на пенсиите. Какво значи знае най-добри би трябвало да знае един млад и квалифициран специалист, примерно с 1000 лв заплата, от която половината отива за данъци, осигуровки и градски транспорт.
Ето защо на заплахите на синдикатите у нас, трябва да се гледа по начинът, по който Западът през 80-те години гледаше на Съветския съюз, т.е. като на Горна Волта с ракети *. И да се подхожда с необходимата твърдост.
В случая, обаче нямам такива очаквания. Бих казал веднага, че не възлагам надежди за пенсионна реформа на правителство, което своевременно се е обзавело със синдикалист, министър на труда и социалната политика. Комбинацията милиционер -премир и министър- профсъюзен деятел е също толкова нездравословна, колкото тази през 1997- 2001 год., т.е. премиер –макроикономист (Иван Костов) и министър- синдикалист (Иван Нейков).
Ето защо според мене ситуацията след няколко дни ще е патова. Но не за правителството и синдикатите.
А за пенсионната реформа.
-----------
* Мефората е на Маргарет Тачър, чието име и днес всява ужас сред британските трейдюниони