Аз подкрепям Георги Котев

­­Четвърти ден в Брюксел гладува един българин. Безсрочната гладка стачка е стачка до смърт. За хора с достойноство, какъвто не се съмнявам е­ физикът Георги Котев, решението е вече обричане. Гладът и достойнството са в конфликт само известно време. От опит знам, че някъде след 7 ден гладът се оттегля от полесражението. Остават духа и каузата. И миризмата на ацетон.

Помня я и до днес, защото бе просмукала дома на един гладуващ поет в Стария Пловдив през зимата на 1989 година.
Тогава режимът се изплаши от разрастващата се международна реакция и върна документите на Петър Манолов, иззети при обиск.
Ще се изплаши ли днес ядрената мафия у нас? Не вярвам. Тъкмо сега тя е на позиция, когато чака поредната доилня АЕЦ- Белене и чертае газови и нефтопроводи през страна ни.
Не знам как ще се развият събитията в Брюксел и дали евроинстанциите ще предприемат нещо. Знам, обаче едно – никой не тръгва на смърт, ако не е го е надвила съвестта и не е уверен в правотата си.
Ето защо, макар и със свито сърце – моите уважения и моята морална подкрепа за Георги Котев. Не е първият, който залага живота си, но ако знаете колко се надявам да е последният.
-------------------------------
Снимка: ­Frognews