Сутрин покрай задния вход на Народното събрание

Имам една и аз. Тя е от май 1991 година, пак пред задния вход. Репортерът на вестник „Дума” ни бе хванал усмихнати, навярно щастливи от тази окончателна крачка навън. Навън от „червената кочина, както скандално се бе изразил по онова Янко Янков, един от хората, който посрещна 10 ноември в затвора.

Месец и половина по-късно, на днешния 12 юли, пак през задния вход на най-новата ни история, комунистите прокараха днешната Конституция. И когато виждаме периодично начело на държавата ни тук цар, ту генерал, на когото парламента е подведомствен не бива да смятаме, че е това е случайно. Защото можеш да очакваш от мимикриращият комунист да се откаже от монопола на властта и това вече се е случвало. Да очакваш, обаче,от него разделение на властите и овластени граждани е все едно дяволът да ти чете евангелието.

Но както и да, щях да пропусна, че за разлика от преди двайсет години, днес на парламентът се вее знамето на ЕС. Тъкмо в това е проблемът. Не е достатъчно само да влезеш в храма, трябва и да се прекръстиш.

През далечната 1990 година лидерите на БСП Александ­ър Лилов и Добри Джуров сюпризираха софиянци като запалиха свещи в „Св. Александър Невски”, но християни, както знаем не станаха
--------
Снимка: БГНЕС.