Вие сте тук
О, неразумний...
Ако сте над 35 години, вероятността да сте били на 7 юни 1990-та сред множеството е много голяма. И аз бях там. И дори чух от трибуната представителят на полската "Солидарност" да казва, че е бил по цяла
Източна Европа, но толкова много хора не е виждал никъде.. Наистина, това бе един от най-голямите митинги в Европа от края на миналия век. За какво бяхме там, спомняте ли си ? Не заради СДС, разбира се. Макар че митингът бе именно на синята коалиция. Бяхме там, защото искахме да живеем в свободна страна. Всеки по своя си начин, със своите си ценности, със своето вероизповедения, със своите убеждения. И за това, когато днес чувам, преди всичко отдясно, вайканията по отношение на народопсихологията на българите се питам: абе, какво искаме днес от нашия си народ ? Малко ли митинги бяха от в началото на 90-те ? Колко енергия, време и нерви потрошиха хората! И откликваха всеки път, стига да чуят призив, декларация или просто някъде да се развее синьото знаме. И макар изморени, изригнаха още веднъж -- през зимата на 1997 година. Но защо улицата не преля в добре подредени и най-важното отворени към гражданите институции ? Заради нашите сънародници ли ? Или заради лидерите. Лидерите, които или откровено ги предаваха на чаша шампанско или пък другите, които днес правилно наричат демокрацията фасадна, но не посмяха да ударят една кирка в основите и. Толкова и трябваше на фасадата.
Източна Европа, но толкова много хора не е виждал никъде.. Наистина, това бе един от най-голямите митинги в Европа от края на миналия век. За какво бяхме там, спомняте ли си ? Не заради СДС, разбира се. Макар че митингът бе именно на синята коалиция. Бяхме там, защото искахме да живеем в свободна страна. Всеки по своя си начин, със своите си ценности, със своето вероизповедения, със своите убеждения. И за това, когато днес чувам, преди всичко отдясно, вайканията по отношение на народопсихологията на българите се питам: абе, какво искаме днес от нашия си народ ? Малко ли митинги бяха от в началото на 90-те ? Колко енергия, време и нерви потрошиха хората! И откликваха всеки път, стига да чуят призив, декларация или просто някъде да се развее синьото знаме. И макар изморени, изригнаха още веднъж -- през зимата на 1997 година. Но защо улицата не преля в добре подредени и най-важното отворени към гражданите институции ? Заради нашите сънародници ли ? Или заради лидерите. Лидерите, които или откровено ги предаваха на чаша шампанско или пък другите, които днес правилно наричат демокрацията фасадна, но не посмяха да ударят една кирка в основите и. Толкова и трябваше на фасадата.