Хроника на едно обезвластяване

Или за това как се разправиха с местното самоуправление
1870 год. Завърщва с успех борбата за самоятелност на българската църква и окончателното оформяне на българска нация. Демократичните начала в самоуправлението, формирали в по време на Възраждането следват своя естествен ход. Общините са се формирали по естествен начин, вследствие на наличието на църква в населеното място и съответно на енория. Енориите са групирани в епархии.
1879 –1885. Началата на местното самуправление са съхранени и развити от учредителите на българската държава, формират се окръжия, околии, общини.
--------------------------------------
1959 . Строителството на социализъмът върви успешно, индустриализацията — също, селата са обезлюдени. Комунистическата партия решава, че вече няма нужда от околиите и съответно ги закрива. Остават общините и окръзите.

1961. Промяна в Димитровската Конституция с цел да бъде узаконено отпадането на околиите.

1971. Приема се новата Конституция, вече с двустепеннна форма на местно самоуправление — общини и окръзи.

1979. Вече е в ход стратегията за окрупняване в селското стопанство и за изграждане на Аграрно-промишлените комплекси /АПК/. Именно те са в основата на създаването на бъдещите общини. С указ на на Държавния съвет се стига до кулминацията на реформата — окончателното ликвидиране на българската община. На мястото на 1 389 общини в България се появяват така наречените селищни системи. 291 на брой. Центровете на много от селищните системи се определят там, където е разположена администрацията на АПК-та. Окръзите засега остават.

1987. С указ на Държавния съвет реформата се довършва като се закриват окръзите. Независимо от това, че са уредени в Конституцията.  На тяхно място се появяват териториалните администрации, наречени области -- 9 на брой. За камуфлаж има областни съвети и областни съветници.

1991. Великото народно събрание придава законност на реформите на Тодор Живков и отменя окончателно регионалните власти. Областите са възпроизведени административно-териториални единици без местно самоуправление. В чисто конюнктурен план червеното мнозинство предовратява една своя преизвестена загуба в областните съвети на предстоящите местни избори през октомври същата година.
1990-1995. Комичен опит за въвеждане на околии, които остават само на книга, т.е. в закона.

1998. Конгресът на местните и регионалните власти в Европа приема препоръка № 45, в която България е посъветвана да обмисли “изграждането на регионални органи на самоуправлението на базата на насоките, указани в Европейската харта за местното самоуправление”.

1999. Правителството на ОДС приема Закона за регионалното развитие и така изпълнява препоръката от ЕС, докато се изчаква реформата “да се определи метод за икономическо и териториално планиране на принципа на местни филиали”. Създават се планово-икономическите райони.  За набелязване на контурите на същинска реформа липсва, както време, така и политическа воля.

Същата година. Кое знае защо правителството внася малко ретроелемент, като възстановява старите окръзи, вече в качеството им на областни администрации. 28 на брой.

2003. Вече в опозиция СДС се досеща, че нещо не е наред и заговаря за връщане на властта на гражданите. В програмния документ „24 идеи, които ще променят България” партията поставя въпроса за второ ниво на местно управление и за пряк избор на областни съвети. В отговор правителството на Кобургготски развива перестроечната идея за фискална децентрализация..

2007. С промените в Конституцията Народното събрание потвърждава линията „Тодор Живков – Александър Лилов – Симеон Кобургготски” и разрешава на общинските съвети да определят размера на местните данъци „при условия, по ред и в границите, установени със закон.” Опозицията, макар и с уговорки подкрепя промяната и председателя на СДС Петър Стоянов заявява в парламента” „ Малко, но днес и по-добре, отколкото нищо”.
Същата година. На местните избори процесът на мутризация на местното самоуправление набира скоро. Укрепват и се развиват местни политически кооперативи, процес, започнал още на предните избори. местни политически кооперативи.