Вие сте тук
За неписаните и писаните етнически модели
Тези дни, във връзка със случващото се в ДПС и около него, отново се заговори за българския етнически модел. Нещо повече. Чухме вече и първите намеци за това какво би станало, ако недай боже Меди слезе от политическата сцена: връщане към 1985 и терористични акции и пр. и пр.
Впрочем човек може искрено да посмее на вехтите ченгиджийски номера, ако етническия модел у нас наистина съществуваше. Лошата новина, обаче, че няма такъв. Ако имаше най-вероятно щяхте да ми посочите подходящите текстове от българското законодателство, които защитават етносите у нас. Но не можете. Няма какво да ми цитирате освен общовалидните формулировки, че „не се допускат ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност и етническа принадлежност.” /Чл.6, ал. 2 от Конституцията на Република България/
Но, ако българския етнически модел е така да се каже неписан, то какво би станало, ако Меди вземе та получи апоплектичен удар, потресен от случилото се тези в Сараите ? Какво би станало, ако ДПС вземе, че се разпадне ? Какво ще стане, ако на нейно място се появят няколко организации на българските турци ? Или пък организации на българите-мохамедани ? Или пък на българските арменци, евреи и пр.? *
На тези въпроси, авторите на етническия модел от бившeто Първо главно, както и бившата и настояща комунистическа партия нямат отговор. В стремежът си да предовратят възмездието за престъпленията срещу българските турци и българите-мохамедани в края на 80-те и началото на 90-те те заложиха поредният капан. И го нарекоха етнически модел. Днес –Ахмед-Меди-Ангелов-Андрей-Сава- Ахмед е венецът на тяхното дело. За разлика от нас, обаче, в северната ни съседка са си написали етническия модел. В чл. 6, ал.1 на нейната Конституция е казано: „Държавата признава и гарантира на лицата, принадлежащи към национално малцинство правота на съхранение, развитие и проявление на своята етническа култура, езикова и религиозна самобитност.”” А по-нататък в чл. 59 тази постановка е доразвита като е гарантирано политическото представителство на 18-те малцинства в Румъния. По тази причина в долната камара на Румънския парламент винаги има представител на българското малцинство. И, както виждате, това не пречи да Румъния да си е унитарна държава, да си има етнически модел и съответно етнически мир. И понеже не вярвам на бившите комунисти, особено и най-вече в способността им да да градят етнически модели, все си мисля, че и тук някой ден ще плащаме скъпо и прескъпо техните вересии.
Та ето, върху тези въпроси, а не толкова върху съдбата на Меди, си струва да помислят лидерите в десните партии. И ако още помнят за какво са тръгнали преди 19 години да вземат да си отворят първата предизборна платформа, където в раздела, наречен „Национален въпрос” в т. 4 ясно бе записано „Отстояване правата на българските малцинства”.
----------------------------------
* Да не забравяме че съгласно чл. 11, ал. 4 от Конституцията не могат да се образуват партии на етническа, расова или версска основа. Меди и партията му, както знаем са едно щастливо изключение.
Впрочем човек може искрено да посмее на вехтите ченгиджийски номера, ако етническия модел у нас наистина съществуваше. Лошата новина, обаче, че няма такъв. Ако имаше най-вероятно щяхте да ми посочите подходящите текстове от българското законодателство, които защитават етносите у нас. Но не можете. Няма какво да ми цитирате освен общовалидните формулировки, че „не се допускат ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност и етническа принадлежност.” /Чл.6, ал. 2 от Конституцията на Република България/
Но, ако българския етнически модел е така да се каже неписан, то какво би станало, ако Меди вземе та получи апоплектичен удар, потресен от случилото се тези в Сараите ? Какво би станало, ако ДПС вземе, че се разпадне ? Какво ще стане, ако на нейно място се появят няколко организации на българските турци ? Или пък организации на българите-мохамедани ? Или пък на българските арменци, евреи и пр.? *
На тези въпроси, авторите на етническия модел от бившeто Първо главно, както и бившата и настояща комунистическа партия нямат отговор. В стремежът си да предовратят възмездието за престъпленията срещу българските турци и българите-мохамедани в края на 80-те и началото на 90-те те заложиха поредният капан. И го нарекоха етнически модел. Днес –Ахмед-Меди-Ангелов-Андрей-Сава- Ахмед е венецът на тяхното дело. За разлика от нас, обаче, в северната ни съседка са си написали етническия модел. В чл. 6, ал.1 на нейната Конституция е казано: „Държавата признава и гарантира на лицата, принадлежащи към национално малцинство правота на съхранение, развитие и проявление на своята етническа култура, езикова и религиозна самобитност.”” А по-нататък в чл. 59 тази постановка е доразвита като е гарантирано политическото представителство на 18-те малцинства в Румъния. По тази причина в долната камара на Румънския парламент винаги има представител на българското малцинство. И, както виждате, това не пречи да Румъния да си е унитарна държава, да си има етнически модел и съответно етнически мир. И понеже не вярвам на бившите комунисти, особено и най-вече в способността им да да градят етнически модели, все си мисля, че и тук някой ден ще плащаме скъпо и прескъпо техните вересии.
Та ето, върху тези въпроси, а не толкова върху съдбата на Меди, си струва да помислят лидерите в десните партии. И ако още помнят за какво са тръгнали преди 19 години да вземат да си отворят първата предизборна платформа, където в раздела, наречен „Национален въпрос” в т. 4 ясно бе записано „Отстояване правата на българските малцинства”.
----------------------------------
* Да не забравяме че съгласно чл. 11, ал. 4 от Конституцията не могат да се образуват партии на етническа, расова или версска основа. Меди и партията му, както знаем са едно щастливо изключение.