Особености на националния консенсус в областта на съдебната реформа

Миналата седмица кабинетът прие свой план за реформа в съдебната област и борбата с корупцията. Малко неочаквано с оглед „лошите отношения” между премиера и президента, консенсусът бе постигнат под егидата на последния. Консултативният съвет по национална сигурност, т.е. парламентарно представените политически партии в него, подкрепи безрезервно намеренията на правителството. Включително с гласовете на комунистите и на ДПС, което разбира се не е изненада. Както не и изненада /за съжаление/ поредното салтомортале на Синята коалиция с оглед на нейната предизборна програма и идеите за радикална структурна промяна в съдебната система. Към тези особености на българския национален консенсус непременно трябва да добавим и предизборната любезност на Брюксел и безрезервната подкрепа на 57-те мерки на кабинета.

И понеже вече разкрих, че съм изследовател на особеностите на националния ни консенсус, може би трябва с две думи да ви запозная с основното ми наблюдение. А то е, че в областта на съдебната реформа българските политици най-често се обединяват около съмнителни идеи, чиято ефективност е така да се каже предизвестена. Ако случайно тези идеи бъдат реализирани, то принципът е” всеки печели, всеки заслужава награда”, ако ми позволите да перифразирам Пеликанът от „Алиса в страната на чудесата”. Ако пък възтържествува логиката, то нещата се обръщат и всички са в кюпа, т.е. губещи няма.

И сега след като сме наясно с тези особености, нека хвърлим едно на графика на кабинета. График, зад който стоят пари на данъплатците, екпертен труд, хиляди човекочасове на висшата администрация, на депутатите и най-накрая съвсем незаплатените очаквания на избирателите.

Би могло да се каже, че в този документ има няколко основни сюжетни линии: подобряване на работата на съдебните органи, обучение на магистрати и служители на реда, действия ад хок в стил „комар” и разбира се промени в законодателството.

Нека бъда извинен за грубата аналогия, но на мене като журналист от времето на комунистическия режим, още първите точки ми напомнят местните партийни програми за подобряването на работата на органите на окръжния народен съвет. Не вярвате ли? Ето ви тогава точка 1.” Утвърждаване на практиката на Инспектората към ВСС да се самосезира по информация от медиите, да осъществява инцидентни проверки и да разширява обхвата на проверките”. Отговорна институция, както може и да се очаква самия Инспекторат към ВСС. Не по-различни и са следващите точки: засилване на активността на ВСС при сигнализиране на компетентни органи при констатирани случаи на противоречива съдебна практика, организиране и провеждане на редовни срещи по апелативни райони, организиране на серия обучения за магистрати и адвокати за усвояване на добрите и европейски практики и пр. и пр. С други думи все неща, които съдебните органи и без това трябва да вършат. И най-важното пожелания, които зависят само и единствено от тях.

Друг акцент в графика са прословутите специализирани екипи, предмет на споразумение между прокуратурата, ДАНС и МВР. Макар и тази практика да бе насърчена от Брюксел, лично аз се съмнявам в ефективността на каквото и да са звена, при това ръководени от представител на прокуратурата. Отсега мога да ви кажа, че точно тези екипи и тяхната работа ще бъдат зоната около която ще се разрази поредната война между институциите. Т.е. между президента в качеството му на неофициален патрон на прокуратурата и премиера като представител на изпълнителната власт. И едва ли причината ще са само спонсорите на държавната глава като например Марио Николов.

Що се отнася до промените в законодателството като изключим предложението за деклариране в данъчните декларация на получени и предоставени заеми, всичко останало е в сферата на предположенията. Така звучи например предложението за една от най-важните мерки – промените в Наказателния и на Наказателно-процесуалния кодекс. Отваряте графика на мярка 56 и четете: въвеждането в законодателството на препоръките на практикуващите юристи за подобряване на правораздаването по наказателни дела.”Хайде сега опитайте да предположите кои са тези юристи, в рамките на колко години се е трупала практика и най-накрая има ли министърът на правосъдието, Висшия съдебен съвет и правителството собствена воля и начертания за промени.

Но, както е казал един древен математик – всичко е зависи от опорната точка. Ако тя е за по-нататъщно и по-пълно задоволяване на потребностите на гражданите /от правосъдие/, както гласеше мантрата на партийните другари от преди двайсет години, бандитите с удоволствие, ще почерпят авторите на графика. Ако пък случайно управляващите изходят от собствената си програма, където пише, че съдебната власт е политически зависима и обвързана с „с престъпния контигент”, най-вероятно задачката ще бъде как да бъде свършена същинската работа. Например, какво да се направи така че работата и кариерата на съдията да не зависи от неговият основен опонент в процеса – обществения обвинител.

Впрочем да не пропусна да отбележа една важна подробност. С оглед запазването на независимостта на съдебната власт, тя е страна по изпълнението на графика, т.е. с равни на правителството права и отговорности. А дали това ще е така, т.е. дали двете независимо власти ще работят в синхрон и ефективно ?

Отговорът на този въпрос е на сайта на Висшия съдебен съвет, където няма и помен от 57-те мерки за съдебна реформа. Но има декларация или по скоро размахан пръст към премиера да си гледа в канчето и да не наднича в чуждо.