Зад всеки подслушан гражданин има един послушен магистрат

Вчера в парламента Борис Велчев поиска повече прокурорски контрол върху „оперативното подслушване”. Нормално. Едва ли някой е очаквал, че президентът Първанов, чийто говорител е главният прокурор, ще се примири с поорязаните си възможности след смяната на вътрешния министър Румен Петков. Така, че по-тих или по-шумен, скандалът ще бъде вътре сред управляващите. Там, където е и битката за това кой пръв ще научава какво си говорят гражданите за властта.
Ето защо, въобще не ме интересува кого ще защитят и кого ще упрекнат Татяна Дончева, Румен Овчаров или Минчо Спасов. Чакам с интерес думата на опозицията. Както винаги, тя има две възможности: да участва в домашния спор или да се разграничи от него.Първото вече сме го виждали.  Ако на там тръгнат нещата, отсега знам какво ще кажат Атанас Атанасов, Йордан Бакалов, Иван Костов и който още се сетите. И най-вероятно ще бъдат прави. Дори най-правите в тази домашна кавга.
Но, както знаете не е в това въпроса. Ако опозицията вече е наясно, че брадвата вече е легнала до корена, както и речено някъде по Стария завет, най-вероятно ще посочи радикалния изход. А той е само един: да бъде изведена съдебната власт от закона, т.е. да бъде отнето правото на цивилните и военните съдилищата да издават разрешения за използване на специални разузнавателни средства. Поне, докато някой ден не бъде извършена реформа, която да нормализира нещата в тази тъй важна сфера. Това от една страна. От друга – да бъдат поставени под граждански контрол действията на тези, които могат да се разпоредят за използване на специални разузнавателни средства.
Тази работа вече са я свършили германците, чийто експерти често ни посещават, но все без полза. Макар съдебната им система да си е съвсем наред, те все пак са решили, че на магистратите не им е работата да издават разрешения за подслушване, нито дори да контролират тази дейност. Органите, които вземат решенията, включително и федералния министър, отговорен за службите се контролират буквално ежемесечно от така наречения  Комитет 10” /наречен по съответния член от Конституцията на Република Германия/. Комитетът се състои от трима членове – председател, отговарящ на изискванията за заемане на длъжност на съдия и двама експерти. Членовете му се избират от специална петчленна комисия в долната камара при задължително представителство на опозицията. Комитетът има изрично право да отмени начаса всяка неправомерно издадена заповед за прослушване или проследяване на граждани, независимо от къде идва тя. От своя страна, всеки гражданин на републиката има право да бъде информиран за това, че е бил обект на специално внимание от службите. На основание на това, ако желае съответния гражданин може да подаде жалба до Комитет 10, като неговото решение не може да бъде обжалвано нито от полицейските, нито от специалните служби.
Резултатът от тази твърде разумна уредба е, че Германия е единствената страна, която получи одобрението на Европейския съд по правата на човека, що се отнася до тяхното стриктно спазване.
А пропо, освен всичко друго, след като тази пролет Европейския съд по правата на човека осъди България за сбърканата регламентация на Закона, май сега е момента опозицията да го изиска обратно в пленарна зала.