От 14 декември до 10 януари и по-нататък

Както мнозина софиянци и аз видях и изживях събитията през зимата на януари 1997 година. Главата ми е пълна с впечатления и неразказани случки и истории от тогава. Може би ще успея до края на деня да разкажа някоя от тях. Например тази за синята кола с високоговорителите, която набедиха за радиокола на “Дарик” и която година по-късно бе курдисана във фоайето на НДК по случай националната конференция на СДС. Може ли ще ви е интересно да поразсъждаваме защото атаката се случи от към най-тясното и най-трудното място -- северния вход на парламента. А не, примерно откъм парадния, където имаше далеч по-широк фронт за действие, охраната беше рехава. Иска ми се също така да разкажа как видях плошада след 22 часа и особено по-малките часове на 11 януари. И особено побоят на тежковъоръжените полицаи над останалите на площада преди всичко студенти и ученици от Испанската гимназия. 
Но има време за спомени. Сега далеч по-важното е да оценим събитието с десетгодишна давност.

За себе си мисля,че съм наясно с нещата. Януари 1997-ма беше нашият втори шанс. След 14 декември. За жалост - пропуснат! Този път не за заради предателство на лидерите, а защото им липсваше липса далновидност и кураж да доведат нещата до край. А естественият край на януарското въстание можеше да бъде не просто смяната на управлението. Можеше да бъде далеч по-голяма промяна. Можеше да бъде наистина затварянето на фабриката за илюзии, както се изрази по онова време новоизбраният президент Петър Стоянов, а не временно преустановяване на работния цикъл.

И така, който иска да види резултата от 4 февруари, нека отвори програма “България 2001″. Програмата, с която ОДС пое властта след изборите през април. Нейният първи раздел третираше така наречените институции. Може би си мислите, че става дума за онези промени, които СДС прокламира още в началото на 90-те ? Или  за несъстоялите се промени, заради които през 1991 година групата на 39-те напусна ВНС  и отказа да подкрепи наложената от бившата комунистическа партия Конституция. Или пък онези онези политически реформи, които, вече загубилата властта коалиция, изрече на висок глас в един документ, наречен “24 идеи, които ще променят България” ?
За съжаление, не сте прав. Макар и не случайно, изведен най-отпред от авторите, разделът за институционалните реформи бе свързан с дребни бояджийски ремонти. С други думи, в “Програма Българиа 2001″ имаше всичко друго, но не и идеи за промени в Конституцията, за цялостно преразглеждане на колективистичната доминанта, пропила законодателството ни, за реална защита на индивидуалните права, включително правата, свързани със собствеността, за ефективна защита на тази собственост /съдебната власт/, за второ ниво на местното самоуправление и истинска децентрализация на властта. Акцентът в тази програмата бе смяната на собствеността и модернизацията в сферата на икономическите отношения.
Колко чини тази модернизация без реални промени в контекста /статуквото, както му казват днес/ пролича няколко години по-късно, когато не друг, а бившият министър-председател Иван Костов публично произнесе присъдата, за това което става днес в България — фасадна демокрация.

Може би ще кажете, че се съм максималист ? Че все пак, синята коалиция постигна възможното, че връщането назад стана невъзможно, че България пое своя път и днес вече е част от обединена Европа ? Да, така е. Предпочитам, обаче максимализма пред пред един друг принцип, принципът на остататъчната благодарност, характерен за руснаците. Не ни бият — мерси, комунизмът май си отиде — мерси, вече сме в Европа — мерси! Като гледам сега какво мислим ние за себе си и какво мислят за нас другите, ми идва на ум дали пък вече нямаме съществен принос в транзитологията, а именно: как с перестройка се влиза в свободния свят ? 

Ето защо, днес у нас са актуални сравненията не колко по-свободни сме сега, а колко сме по-нахранени. Не какво е постигнало нашето правителство през 1997-2001 спрямо например чешкото или унгарското, а колко е по-успешно е то от сриналия се кабинет на Виденов.
Най-вероятно това ще бъдат и аргументите на партиите вдясно в контекста на годишнината от януарските събития.
А свободата, а идеалите ? Някъде на запад от нас те работят, създават предимства и благоденствие, правят хората щастливи не само по празници, а в делниците им. Но българинът казва: “Пари ми дай, акъл си имам!”. Добре.
Но защо ли от няколко дни Канал 1 в праймтайма отчаяно подканя хората да отидат и да си вземат милиарда от европейските фондове?