Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Петъчни конфузи в пленарната зала

Защо все пак любопитството и наивните въпроси на някои народни представители не са толкова невинни

Вчера министърът на отбраната Николай Ненчев взе участие в парламентарния контрол. Според моето скромно мнение депутатска мисъл и съответно усърдие бяха вложени само в 3 от общо 16-те въпроса. Останалите 13 за съжаление бяха пропиляно време и съответно пари на данъкоплатците.
Една част от тях бяха основани на хипотези и предположения. Например, дали евентуално български офицери-травестити (!?) не са участвали на форум във Вашингтон, проведен през септември м.г. Или пък : колко бази и НАТО у нас и дали на територията ни ще бъде разположено ядрено, химическо и бактериологично оръжие (забележете, че за последните две сме ратифицирали международни конвенции за тяхната забрана и депутатът Илиан Тодоров би трябвало да го знае).

В сферата на хипотезите и евентуалностите

 

Подобен е и въпросът на народният представител Велизар Енчев „относно намерение на военния министър да направи публично достояние секретни документи, намиращи се в служба „Военна информация“.

При положение, че министърът въобще не отварял дума за секретна, а за декласифицирана информация (според параграф 17 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за досиетата), свързана с дейността на военните разузнавателни служби от 9 септември 1944 до 16 юли 1991.
В същата категория, но с малко по-приличен тон са въпросите на бившия военен министър Ангел Найденов. Буквално в две изречения той пита министър Ненчев относно намеренията му за промени в пенсионирането на военно служещите. Във въпросът му се съдържа презумпцията, че това се разминава с интересите на военнослужещите, макар да е ясно, че по принцип съществува и обратното допускане – че те могат да бъдат в тяхна полза.

В друг свой въпрос, буквално в едно изречение той е петимен да научи дали скоро ще се сдобием с нов боен самолет. Макар че като доскорошен военен министър би трябвало да знае добре, че не става дума дума за покупка на машини за сладолед за армията, а за бойни мноцелеви изтребители, за които трябва да бъдат обучени пилоти, да бъдат осигурени летища и хангари, също така и поддръжка. С една дума -- и да бъдат наложени строгите правила правилата по цялата верига от придобиването до извеждането от въоръжение. Както го изисква съвременната отбранителна аквизиция.
Върха на сладоледа през вчерашния ден, разбира се бе въпросът на Калина Балабанова, на който макар и с известно неудобство министър Ненчев отговори търпеливо. Този въпрос е достатъчно подходящ, за да подкрепя твърдението (в мой статус във ФБ) за пропилените пари на данъкоплатците. Още повече, че в изказването от трибуната на Народното събрание народната представителка обеща да ме даде под съд, заради поста.
 

Дори и в парламента няма безплатен обяд

 

Ето как изглежда процедурата от задаването на един въпрос да неговия отговор от страна на съответния министър. Първо, разбира се депутатът написва своя въпрос и го завежда в съответната административна служба в НС. Там го описват, разпределят и  изпращат чрез куриер към съответното министерство. Придружен с писмо, подписано лично от председателят на НС. В министерството въпросът или питането отиват при началника на Политическия кабинет. Последният го разпределя към парламентарния секретар и към съответната дирекция * или дирекции на министерството, които трябва да дадат писмено компетентно становище. От там нататък парламентарния секретар, на базата на становищата трябва да подготви отговора (устен или писмен), който министърът ще прочете, ще направи корекции, ако е необходимо и съответно ще подпише. Най-накрая, ако е писмен, отговорът ще бъде отнесен с куриер в НС, ако пък е устен, министърът ще се яви в пленарна зала в петъчния ден, определен за парламентарен контрол. И тъй като няма безплатен обяд, след всичко това можем да остойностим работното време и съответно заплащането, както на министърът, както на хората в министерството, ангажирани с обработката и събирането на съответните данни, както служителите в парламента, както на времето на общо 240-те депутатите (няма значение фактът, че повече от тях по традиция не присъстват в залата), така и на времето, което отделят обществените медии за пряко излъчване на парламентарния контрол. Не за друго, а защото тези медии също се издържат от данъкоплатците.
В случая с Калина Балабанова очевидно става дума за реклама – нейна собствена и на нейната партия АТАКА. Ето защо десетте минути, общо за нея и за отговарящия на въпроса министър трябва да бъдат изчислени по рекламните тарифи на БНТ и на БНР за съответния часови пояс. Нали така ?
Сега разбирате ли за какво става дума ? И защо твърдя, че става дума за годишното иждивение на двама български пенсионери ?

Има ли право народният представител да попита когато България ще има свой астронавт

И всичкото това – защото народния представител има право да пита и да задава въпроси.
Попитах и аз на свой ред администрацията на българския парламент: а какво ще стане, ако някой от народните представители се обърне към премиера Борисов и попита следното: Кога България ще вземе участие в експедиция на Луната и съответно ще се сдобие със свой астронавт ? Отговор не получих, но пък го намерих в Правилника за организацията и дейността на НС. Изискванията, към питането или въпроса са три:  депутата да бъдат ясно и точно формулирани, да не съдържат лични нападки и обидни квалификация. Според цитираният по-горе хипотетичен отговоря на напълно на посочените условия в Правилника.
Така де ! Трябва най-сетне да разберем, че както законопроектът има правила за допустимост, също трябва да приложено най-сетне и по отношение на питанията и въпросите на народните представители.
В противен случай ще продължим да гледаме по телевизията, как някои от тях си правят лична и партийна реклама.
На гърба на данъкоплатците, разбира се.
------------------------
* В случая  Калина Баланова, доколкото става дума за твърдение на народен представител, МО бе длъжно да подходи сериозно към проверката и да установи фактите. Най-вече, заради правилата в Закона за отбраната и въоръжените и в уставите на Българската армия.