България – краят на невиността

Това е заглавието на днешната статия на анализаторът John O'Brennan * в сайта openDemocracy. Заглавието е хубаво, но с невинността нещата не стоят точно така. Схванал го и самият автор и по тази причина не е разпрострял метафората и върху политиците. Като пример за обратното той дава споразумението за сътрудничество в областта на отбраната, което България подписа със САЩ през 2006 година. Става дума, както се сещате за използването на авиобазите в Безмер, Граф Игнатиево и полигона в Ново село. Същественото в споразумението в споразумението според автора е, че то позволява на американското правителство да използва базите за мисии в трети страни без да е необходимо разрешение от българските власти. Авторът цитира фразата на президента Първанов, че това е „стратегическа инвестиция в сигурността на нашата страна” и не без ирония подхвърля за това, че все пак държавният глава е спестил най-важното в споразумението.
Ако това е така, то очевидно българските граждани са загубили невинноста си далеч по-рано от политиците. И за да не стане недоразумение, ще уточня: подкрепям правителсвото в това, което е подписало, но не смятам, че трябва да го крие от своите съграждани.
John O'Brennan прави и едно любопитно разсъждение върху българската външна политика и българската дипломация. В него пак не става дума за невинност, а за балканска шавливост на дипломацията ни. Според автора, днешната ни външна политика е балансиране между очакваните ползи от членството в НАТО и риска да бъдем идентифицирани като близки съюзници на САЩ и Израел. Неговото заключение е, че българските политици трябва да признаят, че собственият им избор на външна политика (за дюнер дипломацията става дума, разбира се) може да са допринесли трагично за случилото се на летище Бургас.
По нататък под многозначителното подзаглавия „Политически отлагания”, John O'Brennan се спира на проблемът с корупцията и предизвикателството в междуетническите отношения в България. Любопитна е и прогнозата му, че пред българските политици стои предизвикателството да гарантират, че „по-нататъшното развитие на България в ЕС може да бъде балансирано със толкова отворено отношение към съседите на изток от Черно море и  Близкия Изток.”
Който може да чете между редовете, да чете. Който не може – да слуша токмаците.

--------------
* Случайност е съвпадение с името на Джон О. Бренан, съветникът на президента Обама, с когото ще се срещне утре премиерът Борисов.