Сбогом, Сашо!

Лека му пръст на Александър Божков! Отиде си тихо и незабележимо сред лятната политическа суетня. Сигурно се е надявал, сигурно е виждал още живот пред себе си, защото някъде през юни възстанови музикалното си предаване в „Дарик”. С присъщата си доброжелателност в интервюта за медиите и в блога си успя компетентно да предупреди за трудностите, пред които е изправено новото правителство. Но не му е било писано да продължи.

Впрочем, той принадлежеше към една малко по-особена група български политици, в чиито действия надделяваше експертното начало. Такъв беше, например и покойният Илко Ескенази, вицепремиер в правителството на Филип Димитров. Със сигурност подобен тип политици не се чувстваха уютно в тресавището на партийните страсти и общо взето нездравословната политическа среда. Най-вероятно те биха били безценен капитал за страната в един по-друг политически контекст, където на преден план би бил индивидът, а не колективът и партокрацията. Но в това отношение тепърва ще си броим загубите.

Иначе, ние живите трябва да продължим с неизбежните действия. Така че вече отворих едно In memoriam в списъка с приятели във Facebook.