Вие сте тук
Срещу политическия монопол върху историята
20 години от майските събития през 1989-та
Утре в Червената къща, Асоциацията на студентите-социолози с подкрепата на Българския хелзински комитет организира семинар по повод 20-годишнината от майските събития през 1989-та. Доколкото разбрах от Юлияна Методиева и от Мишо Иванов ще дойде Марлена Ливиу, а така също и и някои от участниците в събитията. Надявам се да няма представители на партията на Меди, или Сава, както е по-известен сред изкушените от най-новата ни история. Присъствието на този човек в днешната българска политица според мен е двойна обида за нашите съграждани – българските турци.
Първо, защото човекът с много имена /агентурни/ не е никакъв водач на така нареченото Турско национално-освободително движение. Когото и да питате от малцината български дисиденти от от онова време ще ви каже съвсем други имена – например тези на хората от Демократичнатата лига за защита на правата човека и нейният лидер Мустафа Юмер.
Второ, защото агент Сава с помощта на бившите комунисти осъществи през годините възможно най-извратената форма на национално помирение: ние няма да ви закачаме за престъпленията през 1984-1989-та, но вие ще ни дадете право да крадем безнаказано и да сме изключителен дистрибутор на интересите на етносите в България.
Иначе студентския семинар е озаглавен многозначително: „Срещу политическия монопол върху историята.” Надявам се младите хора да научат повече за геноцида, осъществен от небългарската комунистическа партия срещу българските турци. Употребявам спокойно понятоето геноцид, защото в чл.2 , точка „б” на едноименната конвенция в определението се казва „причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата”.
Те трябва също така да научат, защо българската Конституция е една от малкото в Европа, в която няма изрична формулировка, че не се предвижда давност за престъпленията срещу мира и човечеството.
Надявам се да им го кажа, ако организаторите ми дадат думата.
----------
По онова време знаехме имената политическите затворници, къде по неформални канали, къде чрез информация от чужбина. Но в нашите декларации няма да намеритеимето Меди Доганов или пък Ахмед Доганов. Няма го в декларациите на „Комитет 273”, на Дружеството за защита правата на човека, на Независимия профсъюз „Подкрепа”, на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Няма го дори в архивите на Радио „Свободна Европа”. Един вид малко като запознанството на Тодор Живков с партизаните на 9 септември.
Утре в Червената къща, Асоциацията на студентите-социолози с подкрепата на Българския хелзински комитет организира семинар по повод 20-годишнината от майските събития през 1989-та. Доколкото разбрах от Юлияна Методиева и от Мишо Иванов ще дойде Марлена Ливиу, а така също и и някои от участниците в събитията. Надявам се да няма представители на партията на Меди, или Сава, както е по-известен сред изкушените от най-новата ни история. Присъствието на този човек в днешната българска политица според мен е двойна обида за нашите съграждани – българските турци.
Първо, защото човекът с много имена /агентурни/ не е никакъв водач на така нареченото Турско национално-освободително движение. Когото и да питате от малцината български дисиденти от от онова време ще ви каже съвсем други имена – например тези на хората от Демократичнатата лига за защита на правата човека и нейният лидер Мустафа Юмер.
Второ, защото агент Сава с помощта на бившите комунисти осъществи през годините възможно най-извратената форма на национално помирение: ние няма да ви закачаме за престъпленията през 1984-1989-та, но вие ще ни дадете право да крадем безнаказано и да сме изключителен дистрибутор на интересите на етносите в България.
Иначе студентския семинар е озаглавен многозначително: „Срещу политическия монопол върху историята.” Надявам се младите хора да научат повече за геноцида, осъществен от небългарската комунистическа партия срещу българските турци. Употребявам спокойно понятоето геноцид, защото в чл.2 , точка „б” на едноименната конвенция в определението се казва „причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата”.
Те трябва също така да научат, защо българската Конституция е една от малкото в Европа, в която няма изрична формулировка, че не се предвижда давност за престъпленията срещу мира и човечеството.
Надявам се да им го кажа, ако организаторите ми дадат думата.
----------
По онова време знаехме имената политическите затворници, къде по неформални канали, къде чрез информация от чужбина. Но в нашите декларации няма да намеритеимето Меди Доганов или пък Ахмед Доганов. Няма го в декларациите на „Комитет 273”, на Дружеството за защита правата на човека, на Независимия профсъюз „Подкрепа”, на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Няма го дори в архивите на Радио „Свободна Европа”. Един вид малко като запознанството на Тодор Живков с партизаните на 9 септември.