На гол тумбак (общинарски), чифте пищови

Както е известно общинарите не са тийнейджъри и не могат с фланелки до пъпа. Но въпреки това, тумбаците им все са на показ. И не от вчера, не от днес, а от двайсетина години насам.
Ето и сега и като гледам са се за(раз)пасали с едни 1 млн лева европейски пари. За реклама на Завода да боклук, който би трябвало да извиси снага в столицата до края на 2014 година, но разбира се никой не вярва в чудеса.
Но проблема не в модерната рекламна кампания и парите, предназначени да убедят хората, че трябва да изхвърлят битовите отпадъци раздел. В съвременния свят пари за реклама винаги трябват. Дори и на общините. Проблема, както казах е в голия тумбак на общината или в така наречената такса смет. Както знаете този данък, както е правилно да наречем въпросната такса, се заплаща и събира от гражданите авансово. При това не според количеството на изхвърлените отпадъци, а като втори имуществен данък. Отиваш, плащаш, дават ти отстъпка и приключваш. После сядаш да четеш рекламата на общината за разделното събиране и си казваш колко добре изглеждат листовките. Но ти вече си платил. И дали ще изхвърляш раздел, в чувал или пък без, все е тая.
Да, обаче бъдещият завод, още на старта си ще иска 60 процента от софийските отпадъци грижиливо разделени, а след още няколко – и сто на сто. После завода ще продава на пазарни цени разни продукти от своята дейност. И така пазара се завърта. Разбир се, без основния доставчик – гражданите. Те по всичко изглежда ще продължат да плащат данъка, оцелял от социализма.
Така разбира се, работата няма да стане. Подобни предприятия в други големи европейски страни са в синхрон не само с навиците на гражданите, а и с техните икономически интереси. И така те са интегрирани в пазара на боклука, ако мога така да кажа. Изхвърляш определено количество отпадъци по определен начин и плащаш, не изхвърляш – не плащаш. Ето защо, преди още да се роди, Завода е обречен да не работи с пълен капацитет. Града пък е орисан да слуша нощем воят на боклукчийните. На титаните пък им е сигурна концесията.
Но всеки някой ден, общинарите ще им светне, че тази работа така няма да стане. И това ще се бръкнат (ше ни бръкнат) много повече от милион. За проучване на чужд опит, за нова методика на таксата, за пренастройване на цялата система и най-накрая, разбира се, пак за реклама. Този път, обаче не вярваме Европейския съюз да даде пари.
Но защо сега не го направят, може би ще попитате вие? Ами защото никой не е готов за подобна къртовска работа. Въобще в тази държава никой за нищо, пред никого не е готов, ако ми позволите да перифразирам един някогашен социалистически бисер *.
Или пък вие искате още днес столичните инспектори да останат без работа, концесионерите без концесия, а пък общинарите без близо една трета от приходите в бюджета?
Общинар да се на днешно време. Да въртиш синджирчето, да говориш по телевизията и през зимата да ловиш снежинките във въздуха.
-----------
* Всеки, пред всички, за всичко е отговорен! – фраза, която Тодор Живков обичаше да повтаря често
 

В този блог не се използва пълния член.
Автора не накърнява никому правата.
Напротив. Той е радетел за въвеждането на дублетната форма