10 причини да отидем на погребението на Конституция Българска

Утре съм на погребение. Покойната няма дори осемнайсет навършени и въпреки известното правило в този случай, човек трудно би могъл да мълчи или да каже нещо добро за нея. Спомням си дори, че дни преди раждането и през 1991-ва студентите издигнаха на фасадата на Софийски университет транспарант с надпис „Конституция-проституция”.  И така предизвестиха занаята, който тя упражнява от раждането си.
Освен да оплачем заедно свободата на словото имате поне още 10 причини, за да дойдете на погребението. Ето пет от тях за начало:­
1. България е република с парламентарно управление. /чл. 1 от Конституция Българска/

Това значи, че живеете в държава, в която законодателната власт е предпоставена и има приоритет пред останалите две – съдебната и изпълнителната. За разлика от демократичните страни, в които властите са равнопоставени и взаимно се възпират. Пристрастието към парламента води  началото от 1917 година, когато болшевиките поискаха цялата власт за съветите. Тъкмо те прогласиха първо в Конституцията, че върховната власт принадлежи, както си му е реда на Върховния съвет на СССР.  Същото направиха и българските им последователи, които в две поредни конституции – 1947 и от 1971 обявиха Народното събрание за върховен орган на държавната власт.
Днес не у нас не е по-различно. Член 1, изтеглен като червена нишка през Основния закон значи само едно: че всяка политическа партия, която по един или друг начин успее да събере мнозинство в парламента по дефиниция представлява трите власти.
По тази причина ние българите, за разлика от европейските ни съграждани, рядко използваме понятието власт в множествено число.
Иначе, колкото и да търсите в конституциите на европейските държава няма да намерите такава с „парламентарно управление”. Най-често ще срещнете опревделение от типа на „правова държава”, „демократична република”, „независима република” в съчетание с „суверенна” и пр. и дори „социална”.

2. Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му. /чл. 5, ал. 3/

Ако сте хакер, пробил сигурността на някоя българска банка в края на 90-те, най-вероятно ще сте много доволен от текста. На обратния полюс ще бъдете, ако през 80-те са ви сменили насилствено и са ви пратили в Белене, а днес мъчителите ви са служители на ДАНС или пък получават спокойно големите си пенсии. Най-вероятно, нещата щяха да изглеждат другояче, ако въпросният текст имаше следното продължение: „Този принцип не може да бъде пречка за налагане на наказания за деяния, които към момента на извършването им са били престъпления по смисъла на международното право.”  Точно това гласи второто изречение в чл. 42, т.1 на Конституцията на Република Полша.

3. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица /чл. 7/

А какво става, ако актът все пак е законен, неведнъж са питали добросъвестните юристи у нас. Казано простичко, този текст е конституционно превъплъщение на прословутия поетичен текст от близкото минало, че партията винаги е права, дори и когато греши. Тук просто заменята понятието партия, с понятието държава.

4. Чл. 18.
(1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.
(2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства.
(3) Държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.
(4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества.

Няма да намерите в Европа държава, която да е присвоила толкова много изключителни права за себе си. За сметка, разбира се най-вече на местното самоуправление.
Ако все още имате съмнение в последиците от въпросния член, опитайте се да си представите:
-- Че сте акционер в крупна телекомуникационна компания /”Дойче телеком”, например/. Бихте гласували за покупка на телеком, та бил той и средищен, в страна, чийто парламент може с обикновено мнозинство да установи монопол върху далекосъобщенията ?
-- Че сте сте кмет на Плевен и трябва да се грижите за „Кайлъка”. Но имате само задължения, тъй като и парите и собствеността върху любомото за плевенчани място е публична държавна собственост, следователно на правителството.
-- Че сте кмет на родопска община, в която горите се секат на поразия, а пътищата наоколо са в окаяно състояние. И не можете да обещаете нищо на своите съграждани,у защото горите са държавни, а за пътищата, дори за третокласните, отговаря Агенция „Пътна инфраструктура”, т.е. пак правителството.
-- Че сте министър на регионалното развитие и благоустройството  и концесиите за плажовете за плажове, а не бетонирането им са ваше първа грижа.
- Че харесвате бирата и дори пушите, но дори и не подозирате как през далечната 1993 за малко ви се е разминало. Тъкмо тогава с решение № 17 Конституционният съд отразя мерака на кабинета „Беров” за държавен монопол и постанови, че спиртните напитки, както и цигарите не попадат в категорията „биологично силно действащи вещества”.

5. Конституционният съд действува по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Спорове за компетентност по т. 3 на ал. 1 от предходния член могат да се повдигат и от общинските съвети. /чл. 150, ал.1/

Вие да сте чували да са били нарушени конституционните права на някой от министрите, на главния прокурор или пък на президента ? Е, има ли нужда да коментираме защо в повечето европейски страни, където има Конституционен съд, гражданите и техните организации са приоритет. И са в правото си  да се обърнат към тази най-висока инстанция, ако са  нарушени техните конституционни права.

/Следва продължение/