Фойерверките на времето

един филм на Малина Петрова за пожара на Партийния дом

Снощи бях на премиера на „Приключено по давност”, документален филм за подпалването на Партийният дом на БКП. Във фоайето на Дома на киното, а по-късно и в салона срещам мнозина действащи лица от близкото ни минало. По-късно в салона ще ги видя и на екрана. Тук са президенът Желев, генерал Атанас Семерджиев, Стефан Гайтанджиев, Петко Симеонов, Ивайло Трифонов, Димитър Луджев, Евгени Михайлов. Има и хора от по-задните редици като например някогашните подкрепаджии Тодор Гагалов и Дончо Иванов, Никола Даскалов,отците Амбарев и Бараков. Петър Бояджиев го няма, но тук е Фреди Фосколо, който по-късно припомня от екрана, за групата във Франция, която ни помагаше през 89-та да се свръзваме със западните радиостанции. Тук е и Бойко Станкушев, чийто тричасов видеоматериал от събитията също изгоря. Но по-късно и без много шум. След прожекцията стискам ръката на един стар опонент –Петко Сименов. Заради простичкото и човешкото заключение на финала на филма, че „това комунистите са лоши хора”..

Мнозина, включително и самата Малина Петрова се оглеждат за главните герои в историята от екрана -- Константин Тренчев, Александър Лилов и Любен Гоцев. Няма ги. Сигурно са заети с най-най-новата ни история и творят съвсем близкото ни бъдеще.­

В салона сме седнали с Марги тъкмо пред генерала. Здрависваме сме, но нямам какво да му кажа. После докато тече прожекцията чувам откъслечни му реплики зад гърба си. Мисля си, че е бил като пате в кълчище онази нощ. И досега е сърдит на партийните си другари, че не е бил посветен в делото.

Иначе хубавото на филма, че е съставен от гледни точки и истината идва от съпоставката им. Възлов свидетел, обаче е Петър Бояджиев. И свидетелството му за разговор между Тренчев и Луканов, в който последният моли тогавашния антикомунист да помогне на Партията с по-радикални действия за свалянето на петолъчката и партийното знаме от Дома. И май, така е станало. За целта вътре в Дома е имало достатъчно туби с бензин, дефектни пожарогасители, обозначени стаи за палене и разбира се услужливо отворени врати на иначе непристъпната крепост.

А пък аз си имам от онази нощ един миг, една малка и незабравима картинка. Там, където сега е паркинга зад Партийният дом видях младо семейство – мъж, жена и две деца. Стояха усмихнати сред множеството и отблясъците от огъня играеха по лицата им. Мъжът пиеше бира. Навярно взета от струпаните каси в партийният ресторант.

Но това е историята. Отвреме навреме през години отблясъци озаряват за кратко щастливите ни лица. И всеки път фойерверките са в чест на подпалвачите.

Които и днес управляват, както каза на финал на филма един от героите му.
---------------------