Вие сте тук
Хората с много имена не плачат
Резиденцията на една българска политическа партия, при това мандатоносител, бе окървавена. Дали от високомерие, дали от страх, лидерът и обкръжението му потънаха в мълчание. Няма отговор на въпросите и загадъчните обстоятелства, съпътстващи смъртта на Ахмед Емин. Няма го в медиите и предсмъртното писмо, за което съобщиха от пресцентъра на МВР. Има ги навсякъде, обаче думите на бащата – Хюсеин Ахмед: "Отчаян съм. Безвиновен човек - разстреляха го". Такива думи не могат да не оттекнат сред нашите съграждани в Кърджалийско и Делиормана. Живял съм сред тях, учил с децата им, бил съм по сватби и погребения, не познавам по-свестни и по-вярващи в доброто хора. Режимът отне имената им, но не посмя да посегне върху вярата им. Днес Меди и обръчите му го правят.
И нелепо звучат думите на турския пролетарски поет Назъм Хикмет „Аалама, Ахмед, аалама…” /Не плачи, Ахмед, не плачи/. Няма да заплаче нито Сава /Ахмед/, нито Павел/Местан/, нито пък Сидер /Лютви/. Хората с много имена не плачат.
И затова позорът отново тегне върху всички нас.
И нелепо звучат думите на турския пролетарски поет Назъм Хикмет „Аалама, Ахмед, аалама…” /Не плачи, Ахмед, не плачи/. Няма да заплаче нито Сава /Ахмед/, нито Павел/Местан/, нито пък Сидер /Лютви/. Хората с много имена не плачат.
И затова позорът отново тегне върху всички нас.