В 10 стъпки

или как борбата с корупцията може да бъде успешна

В последния брой на седмичника „Капитал” към статия с горното заглавие, Ася Колева предлага 10 стъпки за успешна борба с корупцията, тема, по която напоследък всички сме чувствителни. И не само това. Може да се каже, че в течение на годините, откакто футболът западна, а корупцията се въздигна, ние, българите, се преквалифицирахме. Сега сме се специалисти в областта на корупцията. Е, не издържах и аз на изкушението. По тази причина реших да предложа на вниманието ви своите 10 стъпки с известен, но не голям процент на съвпадение с изредените в седмичника. Ето и ги тях.

1. Структурна леформа в съдебната власт. Цялата власт в ръцете на съдиите и съдилищата.

Коментар. Все пак, колкото и добри превантивни мерки да бъдат приети в законодателство, нищо не може да замени независимите магистрати и работещите съдилища, каквито наскоро ни пожела не кой да е, а гостуващият у нас икономист Лашек Балцерович. Няма нищо по-превантивно от респектът, който всява правосъдието. Едно е да знаете колко години ви се полагат, ако откраднете мотора на Станишев, друго е, че някой полицай може да ви зърне, трето и четвърто, че онзи, дето ще ви прати в затвора не само се е родил, но дори вече е в тога и ви чака в съдебната зала. В тази зала той седи на високия подиум и над него е само закона. Вън от нея, обаче изглеждат различно. Дали е съдил право или криво, най-често определят хората, които са страна по делото и от които зависи неговата кариера – прокурори и следователи. Тъкмо по тази причина в Европа не вярват, че в съдебната ни кошара някой ден ще сработи принципа и вълкът сит и агнето цяло.

2. Преминаване на държавното обвинение в системата на изпълнителната власт.

Коментар. По принцип разделението на властите е хубаво нещо. Когато го има, властите са притеснени, а на гражданите им е широко около врата, щото могат да ги цакат поотделно. Не е хубаво, обаче, когато е разделена досъдебната фаза, т.е. властта, която лови, разследва и обвинява престъпниците. Тук зависимостта е обратна – колкото е по-разделена и дори парцелирана е тази власт, толкова по-широк и по-дебел му е врата на престъпника. Пак по причина, че може да ги цака поотделно.

Със сигурност ще има някой, който да погледне погледне скептично на въпроса, т.е. дали пък главния прокурор няма просто да смени килимчето пред кабинета на Първанов с това на премиера Борисов. Нека обаче този някой да си спомни именно онова прословуто „ние ги хващаме, те ги пускат” на някогашния главен секретар на МВР. И добре да си помисли, дали след няколко месеца няма да чуе същото от него, но вече в качеството му на министър-председател.

3. Разрешенията за използване на специални разузнавателни средства изцяло в ръцете на съдебната власт. Контрол върху използването им от специализирана национална комисия, която периодично публикуване доклади, а също така разполага с правомощия да спира незаконна намеса в частния ни живот

Коментар. Ще кажете може би: какво общо има това с борбата с корупцията и организираната престъпност? Отговорям: просто следвам логиката на предложенията до тук. Ако правителството разполага с цялата досъдебна фаза, включително с прокуратурата има опасност да прегрее в борбата и да реши, че всички сме корумпирани. Тъкмо по тази причина ни е необходим един Комитет „Параграф 10” като в Германия. Хем да ни пази от недобросъвестно правителство, хем от съдии, които често гледат в прокурорското искане тежестта на предполагаемото престъпление, но не и валидността на доказателствата в разследването.

4. Политическа децентрализация посредством регионализация и разширяване на местното самоуправление

Коментар. Основен извор на корупцията у нас е  свръхконцентрацията на ресурси и власт в центъра, а именно правителството, министерствата, агенциите и други ведомства на изпълнителната власт. Това, например е една от причините да не приема предположението на „Капитал”, че ще има резултат от точка 5 за реформата в държавните поръчки. Не за друго, а защото първият въпрос, който трябва да си зададем е – а кой поръчва музиката ? Ако Министерството на образованието ще обявява търг за ремонт на училище, например в Силистренско, то както и да я въртим работата няма да отиде на добре. Ако Фонд „Републиканска инфрастура обявява конкурс за ремонт на пътя Момчилград – Джебел – същото. Пита се в задачката не са ли твърде много обществените поръчки и търгове, които се обявяват от централно, т.е. от министерства и ведомства ? Може би ще попитате дали няма да е същото ако търговете и поръчките се обявявят от регионалните власти ? Не давам гаранции, освен една: ако живеете в Шумен и пътят до Търговище ще се ремонтира не от София, а с пари от местния бюджет и от местната управа, примерно във Варна, шансовете ви за въздействие и контрол са далеч по-големи.

Повече децентрализация и регионализация у нас означава само едно – по-малко ресурси в ръцете в правителството, по-разпръсната власт, повече хора, които вземат решения възможно най-близо до проблема, който трябва да бъде решен.

5. Изцяло ново министерство на вътрешните работи с функции в областта на обществения ред, администрацията, бедствията и авариите и регионалното развитие.

Коментар. Време вече да се позамислим какво съдържа наследеното от комунизма понятие в ъ т р е ш н и р а б о т и. Не е здравословна тази концентрация само върху обществения ред и поддържането на меганистерство със съответните силови структури. Няма да ви соча за пример Франция, чието Министерство на вътрешните работи освен за обществения ред отговаря и за регионалното развитие. По скоро ще ви припомня началото на века, когато ние българите сме имали доста модерна визия за времето си. Полицейската работа е само една от дейностите в Министерството на вътрешните работи, създадено през 1879 година с указ на княз Александър Батенберг. Останалите са администрацията, пошите и телеграфа, ветеринарното дело и здравеопазването. Ако почерпи чужд и наш опит от миналото, бъдещото правителство може удари с един куршум четири заека. Като обедини в едно четири министерства – на вътрешните работи, на регионалното развитие и благоустройството, на администрацията, на извънредните ситуации.

6. Отмяна на всички лицензионни и разрешителни режими с изключение на тези, свързани с производство на ядрена енергия, взривни и особено опасни токсични вещества.

Коментар. Ако искаме да вървим напред, към ниските данъци трябва да прибавим бързодействие и ниски разходи за правене на бизнес. Какъв е проблемът да оставим гражданинът да си открие автосервиз, магазин или фабрика за обувки без да е необходимо това ходене по мъките, т.е. по министерства, ведомства и местни власти ? Никакъв, ако има последващ контрол и съответно солени глоби за неспазени изисквания за безопаност, условия на труд и пр. Иначе казано --  по пианиста може да се стреля само ако пианото не е добре акордирано.

7. Закриване на Министерството на икономиката и създаване на Агенция за управление на държавните активи. Законодателството в областта на пазара се доурежда и конкретизира с подзаконови нормативни актове единствено от правителството.

Коментар. Общо взето приватизацията у нас попривърши, съотношението между държавен и частен сектор се промени драстично в полза на последния, а продължаваме да си имаме суперминистерство на икономиката. Не съм убеден, че то произвежда качествена продукция по отношение на регламентите на пазара, а да не говорим пък за управление на държавните активи. Но съм сигурен, че тъкмо това министерство е мозъчния център на разширявашата намеса на правителството на пазара. А едва ли някой ще оспори правилото, че колкото повече правителството тормози предприемачите, толкова по-голяма е корупцията и търговията с влияние.

Що се отнася до последните три точки, цитирам ги дословно от „Капитал”, тъй като съм изцяло съгласен с тях:

8. Радикална промяна във финансирането на партиите – държавни субсидии, публичен контрол на приходите и разходите.

9. Работещи механизми за деклариране и проследяване на конфликт на интереси и търговия с влияние. Действащи етични кодекси.

10. Електронно правителство, по-малко субективни фактори при придвижване на документи, всичко да е качено в Интернет и да има прозрачност. Използване на технологии навсякъде, където може да се ограничи прекия човешки контакт и „инцидентът” размяна на пари.

И накрая ми се ще да кажа защо все пак пренебрегнах повечето от мерките, изредени в „Капитал”. За бъда кратък ще дам само един пример с точка 9, съгласно която доходът на министрите трябва да е сравним с този на професионалните мениджъри, а след пресктруктуриране на бюджета да се отворят възможности за адекватно заплащане на публичните служители. Според мене тезата би била състоятелна само ако имаме една наистина реформирана администрация. Образно казано трябва да помислим много добре дали приложим това правило например спрямо онези които управляват българските пристанища. Поне, докато стоят по бюрата в София, на ул.”Гурко”, т.е. на 500 км от предмета на своята дейност.