Етническият модел у нас – двете страни на везната

Комисарят по човешките права към Съвета на Европа Нийлс Мюзникс издигна глас срещу политическите партии, които използват в свои интерес предразсъдите по отношение на мюсюлманите. Измежду споменатите страни е и България. И две български политически партии, които комисарят не назовава конкретно.
Ако бъдем реалисти, трябва да приемем критиката. Дори само наличието на „Атака”е достатъчно, за да съществува този проблем.
В контекста на случващото се през последните дни въпросът за мирното съжителство на етносите у нас става от важен по-важен. Лично аз нямам големи притеснения, свързани с някакво прекомерно влияние на джихадистите у нас. Българските мюсюлмани в огромната си част за сунити. Т.е. от не толкова политизирания и фанатичен клон на исляма – шиитския. Който има представа от тази съществена разлика, знае за какво говоря. Освен това, по стечения на обстоятелствата съм живял доста време между български турци, а също така и между българо-мохамедани. Времето бе достатъчно, за да се убедя колко е прав големият български писател Йордан Йовков в отношението си към тези етнически общности..
Тъкмо по тези причини, както и заради традиционна толератност на българите, мисля, че коя партия у нас спекулира с предразсъдиците е по-малкият проблем.
По-големият е така наречения етнически модел, който мнозина представят като едно от най-големите завоевания на прехода. Твърдението, разбира се, подлежи на съмнение. Най-малкото, заради това, че интеграцията на етносите, включително мюсюлманските, е все още голям проблем в България. Проблем беше даже и във времената, когато страната на два пъти бе управлявана с мандат на политическото представителство на мюсюлманите у нас – Движението за права и свободи.
Ако решим да се съпоставим със страните, които са се справили далеч по-добре с интеграцията на етносите, ще забележим, че етническия модел е разписан. Както в конституциите им, така и в законодателството. Разписан е толкова ясно, че
че днес много наши сънародници знаят, например, че в румънската долна камара на парламента винаги и задължително има депутат от българския етнос. По ред причини, този модел е въпрос на детайлна законадателна уредба също така в Чехия, Унгария, Словения, Полша. У нас нещата стоят доста по-различно. Освен общите формулировки, насочени срещу дискриминацията, например по народност и вероизповедание, друго няма какво да намерите. ( Ако търсите нещо по-конкретно по скоро трябва да отворите конвенцията за малцинствата, която подписахме, както се казва с клизма.)
Ако трябва да определим ключовото в българския етнически модел, то това e поредицата забрани в Конституцията, една от които се отнася до образуване на политически партии на етническа основа. Комично, нали ? С оглед на това, че в българският парламент присъства влиятелната политическа партия ДПС. А също така и с фигурата на нейният лидер Ахмед Доган, припознат негласно за върховен комисар у нас по етническите въпроси.
Разбира се, ако търсим корените на този прословут и неписан етнически модел, непременно трябва да се върнем във времето, когато се наливаха основите на държавата. И към страховете на всички онези, които по времето на комунистическия режим разказаха играта и на етническите турци, и на цигани-мюсюлмани и на българо-мохамеданите.*.Тъкмо тези хора с всичка сила се съпротивляваха срещу срещу безусловното връщане на имената на българските турци, а по-късно и срещу справедливото възмездие за престъпленията, извършени от самите тях. Малко хора знаят този факт, но в страховете си тези хора стигнаха, че оставиха България за първи път в нейната Следосвобожденска история без второ ниво на местно самоправление. И премахнаха самоуправляващите области под претекст за евентуални сепаратистки тежнения.
За да бъда справедлив, ще призная че тази политика даде един добър резултат: етнически конфликти у нас, слава богу, няма. Отвреме-навреме припламва напрежение, но пък нещата бързо утихват. От друга страна пък, този модел капсулира етносите. Хвърли в бездната на бедността, остави ги в ръцете на корумпирани политически лидери. Нещо повече – подложи ги на развращение. Задължи ги да гласуват винаги с една и съща бюлетина и да припознаят, че освен Аллах, един е и Ахмед Доган.
Днес тези гласоподатели редовно се търгуват. Било то на президентски избори, било на парламентарни. Цената е следваща коалиция или пък други политически облаги. Вие доволни ли сте от това? Вярно, дилемата е трудна, но къде пък и в коя държава тези деликатни въпроси се решават лесно?
Знам, че има скептици и дори патриотично настроени хора, които ще кажат – не пипай в тази сфера, не разбутвай нещата, едвам сме загасили огъня, дето през 80-те години на миналия век пламна върху главите ни. Аз обаче не вярвам на такива патриоти. Те не могат да ми отговорят на един простичък въпрос: а защо днес не можем да защитим помаците, т.е. българо-мохамеданите в Сръбско, в Гърция, в Македония ?
Дали не е заради това, че анкетната карта на последното преброяване у нас, такъв етнос липсваше?.
Ха сега кажете ми кой е патриот и кой не!
----------------
* За да не посегнат и върху евреите най-вероятно ги е възпрял само добрият, и конвертируем в тогавашните условия, имидж на страната, що се отнася до тяхното спасяване по време на Втората световна война.