Декларацията за утрешния протест пред Съдебната палата

Няма кой да ви чака!

Обръщение на инициаторите и участниците в доматените протести

Доматената революция продължава. Бяхме там, където пише „Съединението прави силата”, за за допълним девиза с това, че разделението на властите е духът на демокрацията. Сега отиваме пред Съдебната палата. Там, където е болното място на България. Отиваме там, защото пред очите ни политици извиха врата на съдебната власт и правосъдие у нас няма.
А когато в една страна няма правосъдие, няма и държава. И това е провал. Провал, който се измерва с власт на олигархията вместо демокрацията, с корупция вместо върховенството на закона, с организирана престъпност вместо правата на човека.

Днес това предупреждение, отправено през 1996 година в една резолюция на Парламентарната асамблея на Европа вече е факт. В България е на власт корупцията. Тя, е тази, заради която почернени майки чакат напразно възмездие за децата си, станали жертва на престъпление. Тя дава сила на монопола да мачка най-бедните. Тя прави бизнеса скъп и отнема инициативата от кадърния предприемач, за да я даде в ръцете на онзи, който има политическа протекция. Тя облича във власт другаря Ушев, за да ни слуша всеки ден какво си говорим. Тя прави недосегаеми управниците. Дори и тогава, когато лобират за бирени бизнесмени.
Заради нея всеки ден над главите ни плющят не българските знамена, а ушите на преяли с власт политици.
Корупцията е онова зло, което е препречила нашето бъдеще. И само независимото правосъдие може отново да отвори пътя към него.
Затова, на 12 декември, в 16,30 часа, отиваме пред Съдебната палата с три домата в ръка.
На първия пише: реформа из основи на Висшия съдебен съвет. И незабавни промени в Закона за съдебната власт, които да гарантират, че магистратите, които разследват и тези, които отсъждат в името на закона, ще решават поотделно своите кадрови въпроси. Законът трябва да раздели ясно магистратите, защото политическата намеса в работата на съдебна власт минава именно през тяхното противопоставяне вътре в самата система. И чрез обвързването на тяхната кариера с изпълнението на политически поръчки.
Ние знаем, че този въпрос един ден ще бъде решен с радикални промени в Конституцията. Но нямаме време да чакаме. И няма да чакаме. Необходими са незабавни действия. С правомощията и законодателната инициатива, които по силата на Основния закон се полагат на правителството и на народното представителство.
Второто, което казваме е: децентрализация на прокуратурата. И премахване от Закона за съдебната власт на правилото, че прокуратурата е „единна и централизирана”.
Сега, когато тече процедурата за избор на главен прокурор, ние не искаме такъв, който ще се разхожда по терлици из коридорите на съдебната власт. Ние настояваме за главен прокурор, който е пръв между равни. Главен обвинител, който ще сложи червената тога , ще носи своята отговорност и от името на обществото ще бъде пледира в делата за корупцията по високите етажи на властта.
Третото, за което настояваме е: граждански контрол върху изработването на стратегията за реформа в съдебната власт и нейното прилагане. Предлагаме спешно да бъде създаден Обществен съвет за съдебната реформата под егидата на държавния глава. В него да участват на паритетни начала, както отделните институции, както представители на заинтересованите неправителствени организации, така също представители на адвокатурата и на университетските среди.
Щом магистратите, управляващите и мнозинството в парламента не могат да поемат отговорност за посоката и същината на съдебната реформа, нека своята тежка дума да каже обществото.
Ние, отиваме пред Съдебната палата не само защото сме български граждани. Ние сме и граждани на Европейския съюз. И не просто Брюксел очаква от нас реформи в правосъдието и вътрешния ред. Очакват ги 600 милиона европейски граждани. Граждани, чиито държави са уредени. Граждани, които не желаят една-единствена страна да поставя под съмнение правовия порядък в обединена Европа.
От наше и от тяхно име, ние питаме българските политици: ще изпълните ли най-сетне онова, което и ние, и Европа очакваме от Вас ?
Ако си мислите, че ще ви чакаме, този път грешите. Вече няма кой да ви чака. Вие вървите срещу собствения си народ и срещата ви с него вече е насрочена. Но не във вашите кабинети, а тук, на площада.
И тогава не ние, а вие ще кажете: по-добре домати, отколкото гранати!