Защо в СДВР са закононарушители

От малък имам уплах от спринцовка и от подпис под милиционерски протокол.  Първото е болезнено, а второто – унизително.  Вчера и онзи ден на два пъти се опитах да ми пробутат милиционерски предупредителни протоколи. Веднъж в СДВР и веднъж на доматения протест.  Както вече споменах тук-таме в медиите една от точките в  протокола изискваше от мен да не проповядвам расизъм и етническа ненавист. Ще кажете: а бе, тия луди ли са? Не, не са луди. Лудите са безобидни, но началниците в СДВР не са. Сигурен съм, че са клинично здрави. От тях разбрах, че от две години вече е практика да се привикват организатори на граждански прояви и да бъдат заставяни да подписват предупредителни протоколи.  За не вършат лоши неща по време на своите митинги, събрания или манифестации.
В случай, че сте гърмян заек, или сте активист на Българския хелзинкски комитет, може би ще се опънете. Тогава след следва една позната процедура. Като казвам позната, имам предвид по-старото поколение. Защото тя е същата, както едно време в милицията.  
Ситуацията тогава бе горе-долу следната. Събират се няколко цивилни и униформени, гледат те строго и ти подават предварително написания предупредителен протокол. В него обикновено има две точки.
Първата, че няма да клеветиш НРБ в чужди радиостанции, а втората, че няма да организираш незаконни събрания.  Ти разбира се, вадиш от джоба Конституцията и цитираш чл. 54, ал. 1 от тогавашната Конституция, в който пише, че гражданите има свобода на словото, печата, събранията и митингите. Прибират ти Конституцията, после викат специално подготвените свидетели, които чакат зад вратата и те си слагат подписите под протокола, които ти си отказал да подпишеш. А това за Конституцията не е майтап. Получих си я обратно,  заедно с Кодекса на труда,  в нарочна пратка от старозагорската полиция някъде в началото на декември 1989-та.
Онзи ден процедурата бе същата. С тази разлика, че в протокола пишеше други неща. И че свидетелите вече не са двама, а един.
И сега да ви кажа какво да правите в полицейската държава, в която живеем.
Първо, не само не подписвайте протоколи, но изобщо не отивайте в СДВР, ако ви извикат по повод организацията на събрание, митинг или манифестация.  За разлика от вас те са закононарушители за това, че ви карат да подписвате предупредителни протоколи.  Ако трябва , отворете Закона за събранията, митингите и манифестации и прочетете отново чл. 174а, ал. 1. Там пише колко години затвор очаква онзи, които „с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинги или манифестация, допустими по закона….”  
Второто, което трябва да знаете, че вие имате работа не с полицията, а с общината. Ако трябва да се съгласуват подробности, маршрути на шествие и пр., там е мястото за това. Законът е натоварил с изпълнението на тази отговорност именно общината. В случай, че полицията прояви интерес към събранието, нейни представители трябва да отидат в общината.
Трето. Ако ви пробутат предупредителния протокол преди самия митинг, както се случи с мен вчера, трябва да знаете, че член 56, ал.1 от Закона на МВР дава това правомощие на полицията само в случаите, когато за лицето „ има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.”
Само накрая да не си помислите, че имаме кой знае какво изобилие от свобода. Напротив, ако сравним нашият закон със законите в другите европейски страни, ще видим, че изначално са ни натикали в ъгъла.
Целият закон е правен някога и променян по-късно с презумпцията, че държавата благоволява да ти предостави правото да излезеш на улицата. Тъкмо за това трябва да пазим и малкото, което имаме.
Ако искате да направите сравнение с европейските практики, можете да погледнете линка към един законопроект и мотивите към него. Работих върху него преди две години. По молба на Мартин Димитров.  Но СДС не го внесе, нито пък използва нещо от него.  
Хайде, кажете ми сега, към коя институция трябва да полетят доматите следващия път.
---------------------

На снимката: Как си представям нещата един ден, когато в полицията си направят хорова капела и започнат да изнасят концерти на данъкоплатците, които ги издържат.