За това как един бивш шеф на военното ни разузнаване гостува в "Още от деня" и припечели някоя и друга рубла, защитавайки националната сигурност

Тази вечер един от събеседниците на Димитър Цонев в БНТ беше бившия шеф на българското военно разузнаване о.р. полковникът Николай Русатев. Темата на разговора --  архивът на бившето РУМНО. По-точно онази част от него, която все още не е предадена на Комисията по досиетата. Картинката бе повече от любопитна. От едната страна о.р. полковникът умело манипулираше зрителите с твърдението, че с предаването на архива ще бъдат оповестени чуждестранните граждани, агенти на РУМНО. От другата страна, водещият Димитър Цонев (юрист по образование ) простодушно питаше -- ама наистина ли е така. Да се смееш ли да плачеш ли !

Нейсе, да оставим това, че водещият не е намерил време да погледне Закона за досиетата преди да седне срещу своя събеседник. За това той си има началници в БНТ, нека те да си правят изводите. По-важното бе той да се досети по пътя на логиката, че от предаването на архива не следва оповестяването на чуждестраните агенти. По една проста причина -- в българската администрация, в българския парламент, в българската армия, в службите, в правителството, в министерството няма как да е имало или да има понастоящем чуждестранни граждани, които да са заемали или да заемат високи постове. И съответно да подлежат на оповестяване, съобразно списъка на публичните длъжности в чл. 3, ал. 1 на закона. Дори само по тази причина нямам как бъдат оповестявани чужди граждани. Например, заради това, че са били кандидати за народни представители. Нещо повече, няма как да бъдат оповестени и граждани на страни от ЕС, живеещи на територията и кандидати за съветници в местните избори. Дори по някаква случайност в миналото да са били агенти на ДС или на РУМНО. И тъй като българските водещи нямат професионално отношение към задълженията и не се подготвят за разговорите със своите събеседници, няма как Димитър Цонев, че има един чл. 32 в Закона в досиетата. В този член се казва: "Не се разкриват и публично оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на Република България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице." За да се влезе в тази процедура, обаче ръководителят на съответната разузнавателна служба трябва да внесе мотивирано искане в Комисията по досиетата. От там нататък Комисията се произнася с решение, което не подлежи на обжалване.

Ако водещият Димитър Цонев беше чел закона, той най-вероятно щеше да попита своя събеседник: а защо Веселин Иванов, началникът на служба "Военна информация", не се е възползвал от тази възможност в закона и не е внесъл мотивирано искане за съответния брой документи, чиито предаване би застрашило националната сигурност или пък би създало опасност за живота за някои от въпросните чуждестранни граждани ? Ако пак той, водещият, пък беше провел един телефонен разговор с председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, щеше да получи отговор, че през годините такива предложения до комисията е имало. При това от самият Веселин Иванов. Още по-интересно в случая е, че за една част от тези случаи (около 400) Комисията се е произнесла положително и е удовлетворила искането на разузнавателната служба.

По всички тези елементарни причини, о.р. полковникът, който преди 10 ноември за малко да бъде отстранен от школата за военни разузнавача, поради слаби аналитични способности, този път нямаше никакъв проблем да манипулира спокойно и безответно българските зрители. Да добавя -- не само зрители, но и данъкоплатци, които издържат същата тази обществена телевизия, в която работи Димитър Цонев. Хайде сега, идете и кажете, че са виновни бившите десари и румновци, които шестват по българските електронните медиии и лъжат на поразия. Не, разбира се. Не са виновни те, а онези, които ги допускат и наблюдават с умиление, докато се удрят в гърдите и твърдят, че са работили за България. При положение, че е публична тайна, че РУМНО е било фактически филиал на ГРУ -- Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на Съветската армия.

И ето, че си дойдохме на думата. Разбира се, че в случая става дума за руската, а не за българската национална сигурност. Публична тайна сред старите разузнавачи е фактът, че голяма част от агентите на РУМНО са били своевременно превербувани и поети от руските служби ФСБ (бившето КГБ) и ГРУ. Та за това е целият този вой и шумотевица около архивите на служба "Военна информация". И зад цялата тази работа разбира се стоят руските рубли. До там сме я докарали -- дърти ченгесари, служейки на чужда държава, да се пъчат, че защитават националната ни сигурност.

И да няма кой да им каже копче насреща.