Образователното министерство, учебните програми и страстите български

Днес министър Клисарова отново се закле, че български автори няма да отпадат от проектопрограмата за средното образование. Като се има предвид, че това е третата клетва от миналогодишния юни насам, човек не може си помисли едно от следните две неща. Първото е, че по някакви известни само на нея причини, министър Клисаров удря камбаната в синхрон с общественото мнение. Второто е, че все пак в министерството са ги снесли някакви и медиите внимателно следят кога ще ги измътят. Главоблъсканицата е сериозна и е много трудно човек да си състави някакво мнение – тече ли реформа в тази област, или пък времето свири покрай ушите на чиновниците в министерството. Не за друго, а защото веднъж министър Клисарова ще каже, че „граматиката трябва да се засили и да се опрости малко“. Друг път категорично ще заяви, че нови учебни програми ще има едва след като бъде приет закон за средното образование. По обясними причини, у нас общественото мнение е най-чувствително към програмата по български език и литература. Особено след скандала от по-миналата година, когато в министерството имаше идея да отпаднат „Тютюн“ на Димитър Димов, „Майце си“ на Христо Ботев, някои от творбите на Алеко Константинов. Според уверенията на министерството, към настоящия етап такава опасност няма. Може и да е така. Но пък защо ли на сайта на министерството, в раздела за „За по-качествено образование“ липсва изобщо проектопрограмата по български език и литература. Можем да си отговорим на въпроса, ако перифразираме един велик вожд и учител: има проект – има проблем, няма проект – няма проблем. По-важното, обаче, е това, че проектопрограмите по различните учебни предмети в началния, прогимназиалния и гимназиалния курс са от 2012 г. По уверение от министерството, след приемането на нов закон за предучилищното и училищното образование, ще е необходимо време, за да бъдат подготвени финални проекти на учебните програми. А това вече е добра новина. На за друго, а защото, ако човек отвори проектопрограмите по история на България за десети клас, със сигурност ще се хване за главата. Най-вече заради именуването на отделни глави и съответно исторически събития, с многозначителното „Исторически аспекти на „Възродителния процес“. Или пък с евфемистичното обяснение на авторитарните тенденции в комунистическите режими с благозвучното „култ към личността“. Най-странното е, че през годините, независимо от това кой управлява, Министерството на образованието не иска да се откаже от „горещия картоф“. Най-вече като организирано въвлече родителите и специалистите в разработването на програмите и запази за себе си крайната санкция на базата на държавните образователни изисквания. Чувал съм какви ли не предположения по този въпрос. Включително и аргумента, че в този процес играят сериозни интереси, пари, издателски поръчки и пр. Все пак, едва ли това е най-важната причина. Открай време в главите на чиновниците, и то не само в това министерства, битува грандоманската идея да сочат на обществото правилния път. Ако искате доказателство, ще го намерите в казаното днес от министър Клисарова в медиите: „Българската история трябва да се учи, защото това е нашата гордост“. Извисено, поучително и най-важното – вярно. Толкова вярно, че би трябвало да се поучат и другите народи. Като например китайският и египетският. А защо и не съвсем младата американска нация. Fatal error: Allowed memory size of 100663296 bytes exhausted (tried to allocate 71 bytes) in /home/evetbgor/public_html/plamski.net/includes/menu.inc on line 358

Fatal error: Allowed memory size of 100663296 bytes exhausted (tried to allocate 71 bytes) in /home/evetbgor/public_html/plamski.net/includes/menu.inc on line 358