Конграчулейшънс и златна маска в дисагите

Тази сутрин първата ми работа бе да потърся информация срещата отвъд океана. Има я на страницата на Белия дом и в българските сайтове чрез БТА. На сайта на българското правителство – нищо. Иначе казано – мърлява работа. И дори повече от това, тъй страницата не е обновявана от миналия месец. По-точно от 12 ноември.
По отношение на срещата си струва да се отбележат няколко многозначителни факта.
Първият е, че наистина премиера Борисов е първият европейски лидер, приет от Барак Обама след неговото преизбиране. Този приоритет няма друго обяснение, освен че по някаква причина американците имат спешни задачи в региона и в Близкия Изток.
Другото е самата среща, продължила 45 минути. За да си представим ситуацията , трябва да направим да направим някои прости изчисления. Примерно да извадим формалните любезности, които се разменят в началото и в края на разговора при такива случаи. След това да разделим останалото време между Барак Обама, Борисов и преводачите. При това положение не е трудно да стигнем до извода, че премиерът Борисов не е разполагал с повече от 5-10 минути. Най-вероятно, за да отговори на някои въпроси на домакина. Трябва да имаме предвид също така, че част от нищожно малкото време на Борисов е изядено от напълно неуместния въпрос за отпадане на визите за българите. Въпрос, по който едва ли външните министри на двете страни са работили предварително. *
Най-накрая издънката е отново е налице: типично по ориенталски Борисов мъкне дисагите със себе си и дарява на Обама копие от златна маска на тракийски владетел. И така принуждава домакина да отвърне с кристален орел. Сайтът на Белия дом, разбира се спестява подробностите около подаръците.
От всички подробности около срещата можем да си направим два извода. Първият е, че поради ред обстоятелства сме наистина важен партньор за САЩ в региона. Вторият е, че разследването на атентата в Бургас и евентуалното посочване на вероятния организатор "Хизбулла" е елемент от плановете на Белия дом за натиск върху паравоенните формирования в региона, поддържани от Иран.
В крайна сметка можем да обобщим всичко това с казаното от Борисов: „ И той знае, и аз знам кои са.” Но има една малка подробност: израелците и българския гражданин Мустафа Кьосев загинаха на българска, а не на американска земя.
Така че, ясно е кой трябва да вземе да решението. Или пък да продължи да балансира. Сиреч да ходи по въже, опънато над пропаст.
При това с балканския чепик с подметка от гьон.
------------
* А такъв разговор е невъзможен с оглед на състоянието на съдебната система и правосъдието у нас.