Лош късмет през август 1968-ма

През лятото на 1968-ма се влюбих в словачка. С бързината на мисълта, както става при подрастващите. Мая пристигна у дома във Велинград някъде в средата на август. Заедно с баба си и брат си Любо (Любомил или нещо такова). Причината бе пастрока ми Деньо, който на следващата година си отиде без време. Освен българския си паспорт, той имаше pvc карта (легимация), в която пишеше на латиница Daniel Kristoff. Също така говореше свободно чешки и словашки, по причина, че бе прекарал много години в Бърно. И дори бе оставил там жена и две словачета.
И ето, че на днешния ден, или на утрешния, не мога да кажа точно, но във всеки случай тези дни *, у нас пристигнаха милиционери – униформени и цивилни.

Поговориха нещо с пастрока ми, с майка ми, с гостите. И си тръгнаха. У дома настъпи тежко мълчание. А на мен ми се сви сърцето. Мая, с луничките, с черната коса, която носеше на плитка и със сините очи, май си тръгваше преждевременно.
На другия ден ги изпратихме до теснолинейката. Там за тях пое грижа транспортната милиция.
Няколко дни след това майка ми получи известие от тях, че са добре и че са в някакви бараки в София. Не им позволили да пътуват и трябвало да останат там. Колко време – неизвестно.
Е, ударих му един рев, разбира се. По-късно, като разбрах какво е станало, се разгневих на властта. (Заради момичето, разбира се, не заради друго. ) Но пък не толкова, колкото един истински чех. Онзи чех, който вървял умислен и изведнъж срещнал Господ. А последният: Кажи, синко, ще ти изпълня три желания! И чеха му казал: Искам Китай да ни нападне три пъти и ние три пъти да отблъснем китайците. Господ подигнал вежди ?!
Ами как защо, нали шест пъти ще минат през територията на руснаците.
И на отиване и и на връщане, уточнил чеха.
------------------
* По това време, преди 44 години, през нощта на 20 срещу 21 август, войските на Източния блок, сред които за съжаление и български, нахлуват в Чехословакия.