Следи от живот на мъртвата планета на властта

Това, което стана вчера по време на клетвата на конституционните съдии не може да бъде оценено еднозначно. От една страна заслужава уважение постъпката на президента Плевнелиев, а от друга пък е ясно, че тъкмо неговите довчерашни съпартийци забъркаха кашата. Освен това, в състава на КС все пак влязоха г-н Верту и благообразният, но напълно безпомощен в предишното си амплоа Борис Велчев. Но това е политическата страна на въпроса.
Ако обаче напуснем ставащото в делника, не можем да не отчетем прецедента в действието на държавния глава. Най-добре ще направим това, ако го поставим в контекста и на други подобни случаи. Такива, при които са закон и морал са влизали в непреодолима колизия.
Най-известният прецедент е от зимата на 1997 година, когато президентът Желев * отказа да връчи мандат на новото правителство на бившите комунисти. И по този начин предоврати последици за страната, чиято тежест по онова време никой не можеше да предвиди.
Месец по-късно станахме свидетели на друго фрапиращо действие. Веднага след 4 февруари политиците ни се озоваха в състояние на цайтнот, той като едно от условията на международните финансови институции за така необходимите свежи пари бе въвеждането на валутния борд. Тогава 37-то народно събрание извърши безпрецедентен акт. То гласува в пленарна зала списъка на законите, необходими за въвеждането на паричния съвет и задължи с тяхното приемане следващия парламент. Едва ли има нужда да казвам, че и в двама случая потърпевш бе законът. Разбира се в името на морала и на здравия разум.
През години винаги съм се питал: а защо са толкова редки тези прецеденти. И то при наличието на калпава, некадърно компилирана и пълна с противоречия Конституция. Впрочем, единствената в Източна Европа, приета с гласовете на мнозинството на бившите комунисти.
Днес отговорът вече не е толкова труден. Той в подозрителното единодействие на трите власти, чийто двигател обикновено е волята на управляващата партия и нейното мнозинство в парламента.
В обратния случай, т.е. ако имахме реално разделение на властите, със сигурност щяхме да бъдем свидетели на далеч повече такива казуси. И съответно постоянно и здравословно триене между тях в стремеж да бъде постигнат необходимия баланс.
Ето защо над вчерашния случай тегне подозрение. Както за неговото заплитане, така за щастливия край.
Евгений Танчев, един от съветниците в миналото на башмайсторите на Конституцията е прекрасна илюстрация на това състояние на нещата. Както винаги вчера той бе страната на силния.
В конкретния случай, нямам нищо против. Но знам какво ще стане, когато се смени властта.
-----
* Много досадна грешка -- не Желев, а Петър Стоянов отказа мандата на комунистите