Показалката предоврати диалога

Ето какъв е моят отговор на „“осемте точки“ на Кристиян Таков.

1. Ще припомня, че на 23 октомври м.г., в самото начало на окупацията, в аудитория 272 на Софийския университет пренощуваха само шестима студенти от Юридическия факултет. Аз пък отлично си спомням, че в първия ден на окупацията на Факултета по журналистика и масова комуникация, журналистите дошли да подкрепят протестиращите, бяха повече от окупаторите.

2. Разнородността на състава вчера вечерта бе, заради острата реакция на ректора и очакването за крути действия от страна правоохранителните органи. Да, не е добре в окупацията да участват външни хора. Но не виждам нищо неестествено в солидарността на студентите от различни висши училища. Освен това – що за логика е това ? Ако приемем, че окупацията е гражданско неподчинение и по дефиниция е извън нормите на закона, дали по-важното в случая, че в окупацията участват студент, който е от друго висше училише ?

3. Най-новата ни история помни и други случаи, в които моментът е бил неудобен. Например януари 1997 г. Нима тогава подготовката за сесията протече нормално ? Какво се случи с отпуските на задочниците ? Днес, когато вече сме членове на ЕС, на кой би му минало оценява студентската окупация и студентските действия, че тяхната сесия е била по-важна от големия изпит, който те издържаха заедно с протестиращите?

4. Ако избраното действие -–окупация е доказано неефективно срещу дебелокожата власт, нима не можем да кажем същото за деветмесечния протест по улиците на София ? Кое тогава е ефективното – стачката ? Ами да спират работа тогава преподавалите, да заключват вратите на СУ и да не допускат стачкоизменниците.

5. Точката и произтичащите от нея подточки са особено интересни. Вярно е, че медиите ще злоупотребяват с всяка непремисленост. Но нима изминалата година не бе пълна с такива ?
Нима те не обърнаха наопаки послания на протеста, които инак бяха добре премислени. Да, не е добро нещо разцепването на Ранобудните ? А какво ще правят/им с тяхната единност ? И възможна ли е тя, когато срещу тях също липсва единност на визия и действие ?

6. Широката подкрепа за своите действия в днешната българска ситуация може да предизвикат и 50 000, и 500 и дори 50 протестиращи граждани. За определен отрязък от времето, както видяхме през изминалата година. Ето защо днес далеч по-важния въпрос е не изборът на време на действия, а по скоро визията и целеполагането, които биха осигурили продължителност на тази подкрепа и в крайна сметка успеха.

7. Ситуацията отдавна е революционна, но в латентен вид. Поне това виждам в социологическите проучвания и чувам от хората на улицата, в трамвая или в кафенето.
И тъкмо тази и форма и съществува и нагнетяването един ден може да доведе да „„революционна ситуация“ в маркс-ленинов или че-геваристки смисъл.“. И не дай, боже, на фона на всеобщата нерешителност да излязат напред онези, които неотдавна д-р Николай Михайлов деликатно нарече „не толкова интелигентни“.

8. Обратната тенденция на разпиляването е обединението на протестните сили. В този процес студентите винаги са били и ще бъдат в трудна ситуация. И вчера, и днес, и утре те ще бъдат под подозрение, заради евентуални взамодействия с политически партии. При сегашната ситуация и състояние на политическите партии – донякъде с право.

Има и една девета точка, която Кристиян Таков не е добавил, но съм сигурен, че си я мисли. Винаги се гърчим вътрешно, когато напред излизат най-младите. Винаги има опасност да скрием зад техния ентусиазъм нашата безпомощност. При целия опит, които имаме през годините. Винаги стои въпросът: а дали трябва да ги хвърлим в огъня, когато ситуацията изглежда безнадеждна. За да ги има тези въпроси, както и още много други, вината, разбира се, не е тяхна. Вината винаги е била и остава наша. На предходните поколения.
Далеч съм от мисълта да упреквам преподавателят в СУ, както и неговите колеги за позицията, която изразиха. Смятам само, че преминаха отвъд една тънка граница и твърде бързо отсъдиха. По въпрос, по който предния ден в декларацията си бяха казали, че ситуацията изисква изисква диалог за формата на протест.
Според мене този диалог, трябваше да се състои. Вътре в Софийския университет. И какъвто и да беше резултатът от него, нещата щяха да изглеждат другояче.