На Босия патъците

(Из „На масата на Румяна”)

Босия сигурно ще бъде някъде по средата на дългата маса. С дълга брада и заметнат като Далай Лама, както можете да го срещнете днес по улиците на София. Виждам го как се пресяга за бутилката с райско вино и налива на Румяна, а пък тя се смее и с ръка го спира – по-полека, че питието е силно. От време навреме на масата ще тупва по някоя и друга райска ябълка и Босият светкавично ще я прибира в широките джобове на сарито. Един вид за гладни дни. От едната му страна, ще е Румяна, а от другата ще седи цялото семейство Рунтови – башата Рамадан, Ибрям¹ и тримата му братя. По-нататък ще има още сума ти наши сънародници, за които дори и не сте чували. Разговорът ще тече около неща, случили се през пролетта на 1989-та, но пък не това е целта на настоящото изложение.
Целта е Босия. Онзи, с който ако сега поискате да ви запозная, ще ви помоля най-настоятелно да не ме вкарвате в грях. От друга страна пък, да не го познавате, също не е добре. Така или иначе, той ще ви намери, ще ви изгледа внимателно и ще каже: „Кво става, бе момче?”.

Формулата на успеха

Ако трябва да започна от някъде, то е от една от залите в НДК, определена за съвещателна на участниците в Кръглата маса. Врявата е невъобразима и Снежана Ботушарова се опитва да надвика множеството. То е разделено по равно на брадати ( Георги Спасов, Тренчев, Берон, Собаджиев, Христофор, Николай Василев) и гладко обръснати (Желю Желев, Петко Симеонов, Петър Дертлиев, Кошлуков, бай Милан Дренчев, Мишо Неделчев) Ключовите думи са пропорционална, мажоритарна и смесена система, а решението трябва да бъде взето веднага.

Никой, освен Ботушарова не е наясно с тази деликатна част от политиката. Ето защо всеки от участниците си е заплюл една от трите системи и нещата вървят твърдо към провал. В този момент, Босият, свит в ъгъла вдига ръка. Заедно с това мълчи продължително. Това поразява останалите и всички смаяни млъкват.
-- Какво се чудите, бе! Власт ли ще вземаме или не? Правим обратното на това, което правят комунистите.
После Босия пояснява бавно, като за малоумни:
-- Ако те са за мажоритарна, ние сме за пропорционална, ако пък са за пропорционална, ние за обратното. Ако искат смесена система – ние пък минаваме на чиста.
Множеството се смълчава, поразено от простота на словото му. Само Желю го гледа с подозрение. Не заради предложението, а заради това за властта. Съвсем наскоро, в посолството на Италия, на среща² с представителя на ЕС Андрийесен, лидерът на опозицията е заявил в прав текст, че СДС не се стреми към властта.
Формулата на Босия наистина е гениална. Тя може да бъде преведена и на езика на философията. В този сложен живот, в който човек не може да различи отчетливо доброто и от злото, най-добре е последното да бъде персонифицирано. И да правим обратното, на това, което правят лошите.
За съжаление формулата на Босия не намира своето приложение през идните месеци и години. Ако тя бе влезла в действие, нещата щяха да изглеждат по следния начин: комунистите искат Велико народно събрание, ние пък настояваме за обикновено, те искат нова Конституция, ние сме актуализиране на старата, те са за смесена избирателна система, ние за мажоритарна. И така нататък, и така нататък.

Две версии за случилото се след Бобовдол
 

Но аз май малко избързах. И ако сега Митьо Гестапото чете тези редове, ще бъде прав да каже, че докладът ми е не е съвършен. В ДС, ако и да послъгват яко, спазват твърдо хронологията. Николай Колев - Босия е роден в Стара Загора, израстнал в еди-какво си семейство, придобил неправилно отношение към народната власт, вследствие, на което се записал в Независимото дружество на за защита правата на човека и станал учредител на профсъюза „Подкрепа”... Е, добре, нека се върнем малко към хронологията.
19 април 1989 година. Мярката за неотклонение ³ срещу моя милост още е в сила отменена и по тази причина вземам необходимите предпазни мерки. Тръгвам с такси по стария път от Кърджали за Стара Загора. След кратка среща с Тренчев и леля Николинка, майката на Босия, продължавам необезпокояван към София.
Привечер съм в Бободол. Лесно намирам хотелчето, в който е настанен тунеядецът. Качвам се по едни прогнили дървени стъпала и след малко съм в стайчето. Вътре ме лъхва позната миризма. Като тази в дома на поета Петър Манолов, която съм усетил преди два месеца. Тунеядецът е жълт като китаец. Тунеядец, да поясня, е формулировката, с която властта го интернира в миньорското градче. На 33-я ден от гладната стачка, очите му са тръгнали обратно към вътрешността на черепа, скулите - изпъкнали, а зъбите – огромни. Озъбил се е един вид. Пряко сили показвам ведро настроение и сядаме на малката масичка да обсъдим новините. Разказвам му подробностите около 18 март и арестите в Стара Загора и на други места. Предавам му поздрави от Румяна, на която предната вечер съм казал, че тръгвам за Бобовдол.
Малко по-късно идва време за разходката. Излизаме навън. Босия се влачи до мен и се чудя на огромните му патъци, заради които едва мести краката си. След разходката продължаваме по график. Придружавам го до райнното управление на МВР, където трябва да сложи подписа си в тетрадката. Междувременно, научаваме от старшината на пропуска, че началникът иска да го види. Влизаме в кабинета му и направо не мога да повярвам – властта се усмихва насреща ни. И дори пита как е гладния поет. След това началникът ни придружава по обратния път към хотела. Кольо влачи патъците, но е в стихията си. И обяснява на началника що за явление е сталинизма. Онзи е в небрано лозе, но кима и дори се усмихва. Кольо е обнадежден и въобще не се колебае. Предлага му, докато е време да стане член на Дружеството или на независимия профсъюз. Началникът мълчи дипломатично и така навярно пропуска важно стъпало в бъдещата си кариера.
Прибираме се в хотела. Чуваме новините по „Свободна Европа”, коментираме и си лягаме. Вечерта е мъчителна. Като в просъница го чувам да шари из стаята, да тропа и дори отвреме-навреме да промърморва. Към сутринта се унасям, но само за малко. Босият отново е буден. Този път окончателно. Няма как подпирам се и аз на възглавницата и питам какво става.
-- Кво да става, сънувам еротични сънища – отговоря ми той.
-- Ай де бе!
-- Няма лъжа. 14-я ден нататък, всяка сутрин имам ерекция. Макар че ако сега ми падне жена сам разбираш, няма да имам сили за тази приятна работа.
Да се смеш ли, да плачеш ли!
На сутринта, събитията се развиват с бясна бързина. Още не знаем, че властта е здраво уплашена, тъй като Рунтовите вече са наредили щафетите за гладни стачки в подкрепа на Босия правозащитник. Не знаем също така, че БТА е разпространила съобщение, че по молба на казионния Комитет за защита на човешките права на Константин Телалов, Велко Вълканов, Стефан Данаилов, Кръстьо Петков и други вам днешни познайници, властта е отменила наказанието. И тъй като не знаем, Кольо тръгва към районното, за да се подпише, а пък аз отивам на автогарата, за да посрещна леля Николинка. Тя пристига с неголяма пазарска чанта. В чантата – билки, с надеждата, че синът ще опита някоя от тях. После си вземаме по един сандвич и се качваме в хотела, за да го чакаме.
Чакаме, чакаме, става обяд, ни Бос, ни кост. Става два следобед и и рещавам до отскоча до районното. От там ми казват, че се подписал и си е тръгнал. Връщам се и към 4 – отново съм в районното. Този път излиза началникът и с любезна усмивка ме информира, че Босия вече е на път за Стара Загора. В този момент ми иде за скоча право на гърлото му и да го прегризя. Връщам се в хотела и тръгваме с леля Николинка за София, а от там за Стара Загора. От София успявам да се обадя на Румяна, но тя вече знае новината.
Години по-късно Митьо Гестапото в книгата си „Шести отдел” ще потвърди, че както преди, така и сега, ние живеем в два паралелни реалности. Едната на нормалните хора, другата на ДС. Според последната, например по пътя към дома, пред очите на оперативните работници, Босия е ударил няколко кебапчета. След това, разбира се, се е споминал от преплитане на червата. А БТА е разпространила известието, че за първи път в една източноевропейска страна един дисидент е предал богу дух не от глад, а от преяждане.

Малко премеждие около програмата на Независимия профсъюз

Но, както и да е. Вече се подлъзнах по хронологията и от тук нататък, ще продължа по нея. Мимоходом ще отбележа, че Босия се порадва на правите старозагорски улици по-малко от месец, след което го прибраха отново. В софийския централен затвор.Там какви ги е забъркал, вече можете да научите от самия него и в неговия сайт.
Да си призная, когато Босия излезе от затвора, отново ми се сви сърцето. Не беше минал и месец, когато предчувствията ми се потвърдиха. Ето каква бе картинката.
Седим ние у нашата майка-хранителка Ирен Зафирова, в нейния апартамента близо до хотел „Хемус” и обсъждаме окончателния текст на програмата на Независимия профсъюз „Подкрепа”. Задачата е отговорна, тъй като на следващия ден, 28 септември, програмата ще се чете по радио „Свободна Европа”. В холчето се наблъскани – Ирен, Жоро Луков, Теодора Панайотова, Волен, Станчо от Пордим, Комитата и не знам кой още. Аз чета програмата, все едно е кървавото писмо. Слушат ме внимателно и аз вече предчувствам тържеството. Но когато Босия е наблизо, триумфът винаги далеч. Та когато започва обсъждането, той махва с ръка и произнася присъдата:
-- Това не е никаква програма.
Сред присъстващите настъпва известно смущение, тъй като Босия е авторитет. Малко по-късно той го разсейва, заявявайки:
-- Ами, тук в социалния раздел, няма нищо за зъболекарите. Няма нито една дума.
- Чакай бе, Кольо, ето виж, тук пише частна инициатива в здравепозването и по-високи заплати за лекарите.
- Да но за зъболекарите няма нищо – настоява на своето Босия.
В този момент го поглеждам внимателно и забелязвам, че една му буза е по-голяма от другата. Забелязали са и другите. Но не и Стефан Комитета, който се провиква гръмогласно:
-- Даракчиев, ще ме умориш. Кви са тия данъци в програмата! При комунизма данъци, сега пак данъци, така ли ?
Съкрушен съм окончателно, но пък имам надежда. Само аз притежавам оригинала на документа.

Няколко попътни клипа

По-нататък ли? По-нататък събития около Босия, колкото щеш. Трудно е да ги опишеш. Затова ще пусна видеото. Ето.
 Клип 1. Някъде през 1990-та. Гарсониера на "Димитър Петков", в която доскоро е бил  приютен Босия, а след него и моя милост. Пощальонът носи препоръчано писмо. Отварям го, защото е служебно.  Вътре пише следното: "Другарю Николай Колев Босев, за съжаление не можем да удовлетворим молбата Ви за отдаване под аренда на Мавзолея на Георги Димитров и съответно превръщането му в градска тоалетна. Причината е, че все още не са налице съответните законодателни механизми. Подпис: Стефан Нинов, председател на Изпълнителния комитет на Софийския народен съвет.
 Клип 2. 9 септември 1994 година, площад „Княз Батенберг”. Тече спектакълът на открито „Шума табла шоу” 4. Насред площада боксов ринг с олимпийски размери. На ринга Босия. С гугла и манлихера, взети назаем от Сатиричния театър. До него радиопарат от 40-те. Заглавието би могло да бъде: Босия в ролята на партизанин, който чака съобщението по радио „Христо Ботев”, че властта е взета, за да слезе от Балкана.
Клип 4 . Зимата на 1997 година. Седалището на Обединение „Промяна” на ул. „Граф Игнатиев” 10А, петия етаж. В кабинета на Диманов са натъпкани, представилите на 23 всевъзможни сдружения и заседават, когато влиза Босия. Той носи бохча. Бохча, това е покривка, на които сте вързали четирите края. Отваря бохчата и изсипва на масата съдържанието и от 2, 5 и 10, днешни лева. Оборотът на магазинчетата на наши поддържници, които Босия добросъвестно е обиколил.
Клип 5. На следващата година, някъде през есента, в агенция „Балкан” тече пресконференция. Ние, членовете от един новоучреден комитет, четем писмо до президента Стоянов с искане Георги Марков да бъде награден посмъртно с най-високото отличие на страната. По време на пресконференция Босия взема думата и съобщава, че кметът на Стара Загора Цанко Яблански е ченге. Оттичаме веднага в киреча. На другия заглавията във вестниците наблягат преди всичко на последното.
---------
Какво да кажа накрая ли? Ако разбира се изобщо работите около Босия имат край. Преди всичко да е жив и здрав.Животът ни е даден, за да правим много глупости и между тях някои добри неща. Но никога лоши.
Ето по всички тези причини, в предходния постинг отнесох Босия към съвсем изтърваните. И да уточня – изтърван по онова време бе всеки по-смел гражданин, когото по една или друга причина властта не бе арестувала своевременно, не бе държала в затвора достатъчно дълго или пък изобщо го бе пропуснала.
-----------
¹ Ибрям сега е футболен мениджър и снове между България Турция. Баща му, дългодишния политически затворник бай Радаман е жив и здрав и дори миналата година го видях на една дискусия в Червената къща за майските събития през 1989-та

² На тази среща присъствах и аз и преживях конфуза, когато озадаченият Андрийесен най-накрая полюбопитсва да научи от Желю дали СДС изобщо ще се явява на избори.

³ Бях следствен, а мярката за неотклонение бе подписка. По чл. 39 от Закона за народната милиция

4 Дженкът по случай 50-годишнитата на деветосептемврийския преврат беше супер и на друго място в този блог съм разказвал за него. Идеята за състезание на партизаните с пълни текении със сирене бе на Босия. За съжаление не остана време да оберем мандра и състезанието пропадна.